SKIF

Министърът на културата Боил Банов се обиди и се фръцна – нямало повече да изпраща поздравления на хората от културната сфера. Причината – написал поздравителен адрес на рапъра Криско и станал за смях. 

Музиканти, композитори, диригенти, писатели, художници, актьори, режисьори, библиотекари и др. има за чакат признание от новия шеф на културата. Няма да дочакат.

Банов, който се мисли за успял театрал, очевидно разбира само от фарс. Желанието му да се „разкрепости“, по собствените му думи, е наистина жалко. Как пък първият сигнал, който даде като министър, се оказа преклонение пред чалгата? Нямаше ли една личност поне от културния елит, която да привлече вниманието му с нещо – рожден ден, премиера, отличие – та именно Криско се оказа магнитът за чалга министерството ни? 

Банов се опитва да клинчи, че искал да поздрави изпълнителя на просташки песни, за да покаже уважение към рап музиката. Ами да беше поздравил някой от класа - да му кажем право. Българският рап обаче има толкова общо с професионалния рап, колкото Криско с Еминем. Общото са само цинизмите. За разлика от силния социален елемент на американския рап, нашият е с вечна тема „яката дупара“ (по хита на друга видна културтрегерка). 

Сигналът към културните хора в страната е пределно ясен – чакайте чалга и нищо друго. Театралното минало на министъра ни най-малко не работи в негова полза в случая – то и театърът отдавна е завладян от халтурата и некадърието, с някои редки изключения. 

Трагичното е, че културата ще продължи да бъде изоставена от държавата, каквато е съдбата и през последните няколко нискочели управления. Банов потвърждава това с вечното оправдание, че нямало пари. Пари има, проблемът е, че след като ги разпределят на близките до властта, за хората, които творят стойностно, остават трохите, и то в най-добрия случай.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"И патриоти, що патриоти, в народни носии и лозунги „Искаме си робството!” Че кой може да ти отнеме робството бе, робе!"

Кирил Кадийски, поет, есеист и преводач, роден на 16 юни преди 72 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,