SKIF

Министърът на културата Боил Банов се обиди и се фръцна – нямало повече да изпраща поздравления на хората от културната сфера. Причината – написал поздравителен адрес на рапъра Криско и станал за смях. 

Музиканти, композитори, диригенти, писатели, художници, актьори, режисьори, библиотекари и др. има за чакат признание от новия шеф на културата. Няма да дочакат.

Банов, който се мисли за успял театрал, очевидно разбира само от фарс. Желанието му да се „разкрепости“, по собствените му думи, е наистина жалко. Как пък първият сигнал, който даде като министър, се оказа преклонение пред чалгата? Нямаше ли една личност поне от културния елит, която да привлече вниманието му с нещо – рожден ден, премиера, отличие – та именно Криско се оказа магнитът за чалга министерството ни? 

Банов се опитва да клинчи, че искал да поздрави изпълнителя на просташки песни, за да покаже уважение към рап музиката. Ами да беше поздравил някой от класа - да му кажем право. Българският рап обаче има толкова общо с професионалния рап, колкото Криско с Еминем. Общото са само цинизмите. За разлика от силния социален елемент на американския рап, нашият е с вечна тема „яката дупара“ (по хита на друга видна културтрегерка). 

Сигналът към културните хора в страната е пределно ясен – чакайте чалга и нищо друго. Театралното минало на министъра ни най-малко не работи в негова полза в случая – то и театърът отдавна е завладян от халтурата и некадърието, с някои редки изключения. 

Трагичното е, че културата ще продължи да бъде изоставена от държавата, каквато е съдбата и през последните няколко нискочели управления. Банов потвърждава това с вечното оправдание, че нямало пари. Пари има, проблемът е, че след като ги разпределят на близките до властта, за хората, които творят стойностно, остават трохите, и то в най-добрия случай.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

Артур Шопенхауер, германски философ, роден на 22 февруари преди 230 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.