SKIF

Министърът на културата Боил Банов се обиди и се фръцна – нямало повече да изпраща поздравления на хората от културната сфера. Причината – написал поздравителен адрес на рапъра Криско и станал за смях. 

Музиканти, композитори, диригенти, писатели, художници, актьори, режисьори, библиотекари и др. има за чакат признание от новия шеф на културата. Няма да дочакат.

Банов, който се мисли за успял театрал, очевидно разбира само от фарс. Желанието му да се „разкрепости“, по собствените му думи, е наистина жалко. Как пък първият сигнал, който даде като министър, се оказа преклонение пред чалгата? Нямаше ли една личност поне от културния елит, която да привлече вниманието му с нещо – рожден ден, премиера, отличие – та именно Криско се оказа магнитът за чалга министерството ни? 

Банов се опитва да клинчи, че искал да поздрави изпълнителя на просташки песни, за да покаже уважение към рап музиката. Ами да беше поздравил някой от класа - да му кажем право. Българският рап обаче има толкова общо с професионалния рап, колкото Криско с Еминем. Общото са само цинизмите. За разлика от силния социален елемент на американския рап, нашият е с вечна тема „яката дупара“ (по хита на друга видна културтрегерка). 

Сигналът към културните хора в страната е пределно ясен – чакайте чалга и нищо друго. Театралното минало на министъра ни най-малко не работи в негова полза в случая – то и театърът отдавна е завладян от халтурата и некадърието, с някои редки изключения. 

Трагичното е, че културата ще продължи да бъде изоставена от държавата, каквато е съдбата и през последните няколко нискочели управления. Банов потвърждава това с вечното оправдание, че нямало пари. Пари има, проблемът е, че след като ги разпределят на близките до властта, за хората, които творят стойностно, остават трохите, и то в най-добрия случай.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 200 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.