SKIF

Министърът на културата Боил Банов се обиди и се фръцна – нямало повече да изпраща поздравления на хората от културната сфера. Причината – написал поздравителен адрес на рапъра Криско и станал за смях. 

Музиканти, композитори, диригенти, писатели, художници, актьори, режисьори, библиотекари и др. има за чакат признание от новия шеф на културата. Няма да дочакат.

Банов, който се мисли за успял театрал, очевидно разбира само от фарс. Желанието му да се „разкрепости“, по собствените му думи, е наистина жалко. Как пък първият сигнал, който даде като министър, се оказа преклонение пред чалгата? Нямаше ли една личност поне от културния елит, която да привлече вниманието му с нещо – рожден ден, премиера, отличие – та именно Криско се оказа магнитът за чалга министерството ни? 

Банов се опитва да клинчи, че искал да поздрави изпълнителя на просташки песни, за да покаже уважение към рап музиката. Ами да беше поздравил някой от класа - да му кажем право. Българският рап обаче има толкова общо с професионалния рап, колкото Криско с Еминем. Общото са само цинизмите. За разлика от силния социален елемент на американския рап, нашият е с вечна тема „яката дупара“ (по хита на друга видна културтрегерка). 

Сигналът към културните хора в страната е пределно ясен – чакайте чалга и нищо друго. Театралното минало на министъра ни най-малко не работи в негова полза в случая – то и театърът отдавна е завладян от халтурата и некадърието, с някои редки изключения. 

Трагичното е, че културата ще продължи да бъде изоставена от държавата, каквато е съдбата и през последните няколко нискочели управления. Банов потвърждава това с вечното оправдание, че нямало пари. Пари има, проблемът е, че след като ги разпределят на близките до властта, за хората, които творят стойностно, остават трохите, и то в най-добрия случай.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 66 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.