АЕЖ - България

Избирането на народния представител Вежди Рашидов начело на парламентарната комисия по културата и медиите е лош сигнал за медийния сектор в България. 

В качеството си на министър на културата Рашидов, прекрачи недопустима граница, като си позволи да дава напътствия на журналиста от Българската национална телевизия Георги Ангелов какво да бъде отношението му към държавните институции, обвързвайки въпроса с този за заплащането му. 

Този директен политически натиск и опит за сплашване не само на конкретния журналист, но и на всички негови колеги бе осъществен посредством официално право на отговор до Българската национална телевизия. Тази публичност бе ясно доказателство, че министърът се чувства недосегаем и не се притеснява от реакцията на обществото. Това бе потвърдено и от отказа му да подаде оставка след избухването на скандала. 

Друг медиен скандал, в който бе замесен Рашидов, бе отпускането на публични средства по комуникационната стратегия за предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз на избрани по неясни критерии медии и чрез дружества, свързани с роднини на министъра и други членове на кабинета. 

Неясни бяха и критериите, по които Министерството на културата избра десет журналисти, които да командирова до Париж във връзка с изложба в Лувъра през 2015 г. Признанието на Рашидов „Аз съм ги повикал (журналистите – б.а.) не да ми създават скандали” навежда на съмнения за купуване на медиен комфорт." 

С оглед на репутацията на Рашидов, Асоциацията на европейските журналисти-България намира, че избирането му на този пост е лош знак. В навечерието на българското председателство на ЕС, в момент, когато съюзът е изправен пред предизвикателството на масирана антиевропейска пропаганда и фалшивите новини, най-висшият орган в една парламентарна република е натоварен с огромна отговорност и не може да си позволи личност със спорна репутация да оглавява тази толкова важна комисия. 

В същото време, сред депутатите в 44-то Народно събрание и сред членовете Комисията по културата и медиите присъстват утвърдени журналисти, които вероятно биха могли да допринесат за подобряването на медийната среда в България, ако оглавят ресорната комисия.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 102 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .