АЕЖ - България

Избирането на народния представител Вежди Рашидов начело на парламентарната комисия по културата и медиите е лош сигнал за медийния сектор в България. 

В качеството си на министър на културата Рашидов, прекрачи недопустима граница, като си позволи да дава напътствия на журналиста от Българската национална телевизия Георги Ангелов какво да бъде отношението му към държавните институции, обвързвайки въпроса с този за заплащането му. 

Този директен политически натиск и опит за сплашване не само на конкретния журналист, но и на всички негови колеги бе осъществен посредством официално право на отговор до Българската национална телевизия. Тази публичност бе ясно доказателство, че министърът се чувства недосегаем и не се притеснява от реакцията на обществото. Това бе потвърдено и от отказа му да подаде оставка след избухването на скандала. 

Друг медиен скандал, в който бе замесен Рашидов, бе отпускането на публични средства по комуникационната стратегия за предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз на избрани по неясни критерии медии и чрез дружества, свързани с роднини на министъра и други членове на кабинета. 

Неясни бяха и критериите, по които Министерството на културата избра десет журналисти, които да командирова до Париж във връзка с изложба в Лувъра през 2015 г. Признанието на Рашидов „Аз съм ги повикал (журналистите – б.а.) не да ми създават скандали” навежда на съмнения за купуване на медиен комфорт." 

С оглед на репутацията на Рашидов, Асоциацията на европейските журналисти-България намира, че избирането му на този пост е лош знак. В навечерието на българското председателство на ЕС, в момент, когато съюзът е изправен пред предизвикателството на масирана антиевропейска пропаганда и фалшивите новини, най-висшият орган в една парламентарна република е натоварен с огромна отговорност и не може да си позволи личност със спорна репутация да оглавява тази толкова важна комисия. 

В същото време, сред депутатите в 44-то Народно събрание и сред членовете Комисията по културата и медиите присъстват утвърдени журналисти, които вероятно биха могли да допринесат за подобряването на медийната среда в България, ако оглавят ресорната комисия.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Моралният характер на хората е зададен и остава фиксиран до смъртта им.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 64 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.