ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Държавна сигурност е следяла и балета в България по време на комунистическия режим чрез своето Шесто управление за борба с идеологическата диверсия.

Това става ясно от разсекретени наскоро от Комисията по досиета документи, един от които desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретно сведение относно: Състоянието на балета при Софийската народна опера от 1976 г.

В него е коментирана дейността на бившия директор на балета Георги Абрашев, на директора на балетно студио „Арабеск” Маргарита Арнаудова, на Калина Богоева – прима балерина, Виолета Консулова – балетен критик и др.

В сведението се твърди, че двете основни балетни звена в страната – балетният конкурс във Варна и балетната трупа на Софийската народна опера, са изправени пред редица проблеми от професионално и идейно-художествено естество. Посочено е, че балетните звена се нуждаят от „компетентна и политическа преценка на състоянието и радикални мерки за подобряването му”.

Документът обаче повече разглежда взаимоотношения в балета на ниво групички и интриги между отделни негови служители, характерно за идеологическото управление на ДС да слухти кой какво прави и кой какво говори.

Твърди се, че някои от водещите артисти в балета „фактически тровят атмосферата с немалко интриги”, както и че моралното състояние на балетния състав не е на необходимото ниво.

Посочено е, че „твърде много се пие по публични места”. Посочени са и примери, които според Шесто на ДС са определени като „крайно безотговорни постъпки” на някои по-млади балетисти.

Идеологическото управление на ДС заключава, че е необходимо да се информира партийното и служебно ръководство на операта и да се вземат необходимите мерки.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българското музикално изкуство 1944-1991” на Комисията по досиетата, 2016 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 85 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.