ИСКРА ЦЕНКОВА, в. „Сега“

Само допреди две години фолк заведението "Син сити" задръстваше с лъскави коли бул. "Христо Ботев" и събираше нощните птици на София. Днес птиците в "Син сити" са от друг чешит - от тези, които обичат "вход свободен". Вратите и прозорците са избити, помещенията са заринати с боклуци, а от изборите насам го няма и покривът и сградата отвътре е почерняла и разядена от огън. На две от фасадите виси разпореждане от кмета на район "Възраждане" до собственика на сградата Красимир Георгиев спешно да ремонтира собствеността си. Разпореждането е с дата 16 март 2017 г. 10 дни по-късно скучният изборен следобед в София беше разнообразен с пожар в емблематичната сграда. Огънят обаче не можа да я унищожи.

Според първоначалната информация от Столичната дирекция "Пожарна безопасност" пожарът вероятно е предизвикан от самонанесли се клошари. "Син сити" затваря в края на 2015 г. От тогава до днес сградата уж има собственик, но е дом за бездомни. Стара е - на повече от 100 г., а заради архитектурната си стойност е в списъка на защитените. Намира се в сърцето на София. Точно като случая с тютюневия склад в Пловдив.

-------

В началото на 2016 г. Красимир Георгиев не криеше намеренията си да събори сградата и да вдигне на мястото й 12-етажен петзвезден хотел. Ако получи разрешение за строеж. През февруари 2016 г. той внася в община "Възраждане" проект за разрушаване на сградата. Общинарите обаче го препращат за становище в Министерството на културата и указание сградата да не се демонтира, без да са се произнесли компетентните органи.

Георгиев е известен хотелиерски бос и според твърденията му няма нищо общо с чалга бизнеса, защото само отдава под наем сградата. Притежава още два хотела в София - четиризвездният "Централ хотел Форум" и "Централ". Първият е бившият "Славия" в квартал "Хиподрума" с предишен собственик фирма "Родина Турс 97". През 2001 г. той купува хотела и ресторанта, а през 2002 г. се сдобива и със сградата на бул. "Христо Ботев" 61, известна до промените като Профсъюзния дом на културата "Георги Димитров". Неин собственик до този момент е Българска фондова борса. 

Дружеството пък получава сградата като апортна вноска

от държавата през 1997 г., за да увеличи капитала си. Пет години по-късно обаче БФБ я продава на частник. До този момент историческата постройка фигурира в регистрите на Националния институт за недвижимо културно наследство (днес НИНКН) в категорията исторически паметник на културата от "национално значение", а опитите да бъде извадена от списъка със защитените сгради са неуспешни. Само година след като преминава в частни ръце обаче, с протокол на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (сега Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности) към МК от 03.07.2003 г. категорията й пада до архитектурен паметник "за сведение". Съгласно Закона за културното наследство, който е в сила от април 2009 г., премахването или намаляването на категорията на юридическата защита изисква доказателства за недостатъчната ценност на обекта или загубата му на качества в резултат на природни бедствия, човешка намеса или промяна на ценностната система. В категорията "за сведение" попадат самостоятелни обекти, а комисията мотивира решението си с това, че след 9 септември 1944 г. постройката е била преизградена, без да повтаря архитектурните характеристики на оригинала.

Едно от изискванията, които експертният орган поставя пред собственика, е при инвестиционни намерения новата сграда да не е по-висока от тази на Еврейския дом, както и да е реплика на настоящата, като интерпретира архитектурните й детайли. В края на 2004 г. директорът на НИПК арх. Георги Угринов уточнява в писмо, че дава съгласие за разрушаване на сградата. И че тя не е включена в обхвата на територията със статут "групов паметник на културата". Решението е одобрено от тогавашния министър на културата Божидар Абрашев. В същото време са одобрени и нужните преустройства за превръщането на театър "Ренесанс" - една от многобройните функции на историческата постройка, в увеселителен и хранителен комплекс. Малко след това в нея се настанява чалготеката "Син сити".

Днес никой не може да каже ще бъдат ли стопирани инвеститорските намерения. От Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" на МК ни отговориха, че не можели да се произнесат, тъй като "в момента тече процедура по чл. 83 и чл. 84 от Закона за културното наследство - разглеждане на документации с НИНКН и МК".

"След 1989 г. случаите на снижаване на категорията от национално в местно значение или от местно в "за сведение", както и на сваляне на юридическата защита не са малко. Това се прави за

улеснение на инвестиционните намерения

Процедурата не е лека, тромава е дори, но с последните промени в ЗКН от 2016 г. подобни решения ще могат да се взимат и в регионалните поделения за културно наследство. При обекти със значение "за сведение" третирането на автентичността е доста по-свободно, както и при груповите културни ценности, чиято стойност по традиция се пренебрегва или не се разбира достатъчно добре като равностойна на индивидуалните. Категорията "за сведение" позволява практически всякакви промени, включително събаряне. Ярък пример за това е заличаването от списъците на над 30 обекта от местно значение в зона Г-14 на София (територията между бул. "Кн. Ал. Дондуков" и "Сливница", "В. Левски" и "Кн. Мария Луиза"). В тази зона през последните 10 години се появиха множество нови сгради и нейният традиционен характер отпреди Втората световна война се промени значително", коментира арх. Любинка Стоилова, специалист по теория и история на архитектурата на XIX-XX век и представител на България в Международния научен комитет за културното наследство на ХХ век към Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места - ИКОМОС.

"Кварталът, в който се намира сградата на театър "Ренесанс", е бил изключен почти незабелязано от груповата културна ценност при подготовката на Общия устройствен план на София. По-късно това е затвърдено чрез санкциониране на нов работен устройствен план, съгласуван от НИПК. Това изключване е абсурдно, тъй като кварталът е единствен в системата от квартали, обхванати в групова културна ценност, и е част от III охранителна зона на Архитектурно-историческия резерват "Сердика-Средец". С изключването му част от режимите на опазване, които са били пречка за бъдещо свободно строителство, са били елиминирани. Затова експертите от НИПК са се застраховали при издаването на виза за проектиране, като са поискали бъдещата сграда да се съобрази с височината на околната застройка и по специално с тази на обществено значимата сграда на Еврейския дом. След това директорът на НИПК е подписал съгласие за разрушаване на сградата, наречено евфемистично "демонтаж", при спазване на предишните изисквания за спрягане с околната застройка", продължава в историята арх. Стоилова.

Допълнително ситуацията е сложна и заради предполагаемото наличие на археологически обекти. Според специалистите при бъдещи изкопни работи Музеят за история на София би следвало да назначи наблюдаващ експерт и ако се появят артефакти, строежът да се спре за извършване на археологически проучвания. Подобен бе случаят с хотел "Арена ди Сердика", където инвеститорът плати за археологическите разкопки и инкорпорира в сградата си част от късноантичния амфитеатър на Сердика. По подобен начин, с официално разрешение за "демонтаж" и бъдещи надстройки и достройки някъде през 2005-2008 г., бяха разрушени сградата на "Енергоснабдяване" до Младежкия театър и тази на ъгъла на ул. "Будапеща" и бул. "Дондуков" - бивша къща на Швамберг. Въпреки че археологическите проучвания са частично завършени, изкопите днес тревясват и се пълнят с вода. А съгласуваният през 2013-2015 г. подробен устройствен план на тази част от центъра на София предвижда експониране на останалата част от амфитеатъра на Сердика при осигуряване на нужното финансиране.

Кой е издирваният собственик

Георгиев е и бивш изпълнителен директор на ЦСКА "Възраждане", дружеството, направило опит да купи ЦСКА. Гордостта му обаче е хотел "Централ", модерната сграда, появила се неотдавна на бул. "Христо Ботев" 52 - срещу бившия Профсъюзен дом на културата, на мястото на една от многото стари и олющени сгради, които обаче са групов архитектурен ансамбъл, със собствен облик и ... Георгиев сам обяснява пред медиите, че за да получи одобрение на проектите, е трябвало да чака три години, тъй като организацията е много мудна, когато става дума за паметници на културата.

Скандалите около името му обаче избухват през 2011 г., след като успява да купи на безценица общински имоти около бившия хотел "Славия", предвиден за зелени площи. Той успява да спазари терена за 1.3 млн. лв., въпреки че пазарната му оценка е 4.1 млн. лв. С решение на СОС имотът е надграден, получава и разрешение за строеж на мястото на нова сграда и паркинг.

Георгиев е и сред съдружниците на фирма "Профудс" ООД, дружеството, което през 2006 г. получава за стопанисване без тръжна процедура езерото "Ариана" и прилежащите му площи, като години наред плаща символичен наем за публичната общинска собственост благодарение на една отворена специално в онзи момент вратичка в закона. 

От вариете "Нова Америка" до Града на греха

Сградата на ъгъла на булевардите "Христо Ботев" и "Тодор Александров" се е нагледала на какво ли не през дългата си и прелюбопитна история. Горяла е и по време на Втората световна, като тогава пожарът едва не обхванал целия квартал - пламъците се виждали чак от най-крайните къщи на София. Сградата се появява като първото у нас вариете "Нова Америка", но в различните периоди от драматичния си живот дава подслон и на театър "Ренесанс"- най-големия и най-популярния в столицата, после и на първото кино, на първия у нас мюзикхол, а след 1944 г. става Профсъюзен дом, после пак кино - "Възраждане", докато най-накрая свърже името си с чалгата.

В книгата си "София преди 50 години" Георги Каназирски Верин разказва как паянтовата сграда, изникнала в края на XIX в. на пустата Вайсова поляна, приютява скандално прочутия нощен локал "Нова Америка", в който гастролират вариететни групи от цяла Европа. Архитект на постройката е Никола Лазаров, но през годините сградата многократно е преобразувана. Още на следващата година се сдобива и с голяма лятна театрална сцена, която бързо привлича интелектуалния елит на столицата. Локалът обаче скоро се ориентира към прохождащото тогава кино. По време на Първата световна война сградата се използва за склад, а след смъртта на първия си собственик Янко Петров прави обратен завой и в нея отваря врати театър "Ренесанс".

След 1914 г. сградата сменя облика си с неокласически, а на театралната сцена на "Ренесанс" прохождат много от големите ни актьори и оперетни звезди. Гео Милев поставя на нея "Маса-човек" от Толер, а през 1920 г. акционерно дружество от българи и французи организира в театъра първата оперета. "Феята на карнавала", първият спектакъл на новосъздадения театър, се играе безплатно за софиянци. Вместо пари ръководството моли публиката да пуска в специална урна листчета с мненията си за играта на актьорите. А сред тях са все още никому неизвестните Мими Балканска и Асен Русков. Така публиката сама определя участниците в театралния състав. А в него влизат талантливи млади актьори, водени от постановчици, сред които са и Юрий Яковлев, Стефан Пенчев, Борис Левиев, както и бащата на оперетата Ангел Сладкаров.

По-късно в някогашното вариете се настанява Кооперативният оперетен театър. Театралите обаче делят един покрив с партийните функционери и синдикалисти, които виждат в двуетажната постройка удобно място за организиране на конгреси. През 1919 г. БРСДП (т.с.) пък провежда в сградата на "Христо Ботев" 61 една от най-масовите си прояви. По време на бомбардировките през 1944 г. сградата е разрушена и частично опожарена. Трябвало е спешно да се възстанови, за да приеме Втория конгрес на ОРПС, на който Георги Димитров държи последната си реч. Затова и първоначалната идея да приюти работнически театър не се реализира. Възстановената сграда обаче е много по-бляскава и помпозна, показна - с богати декоративни украси, с високи 13-метрови тавани, които демонстрират могъществото на партията. Специално за вожда се строи и дясната балконска ложа, а на видно място във фоайето е поставен стенен часовник, личен подарък на дома от червения вожд.

След промените през 1989 г. в сградата се настанява първо най-голямата столична дискотека "Скайклуб", после на мястото й идва гръцката таверна "Леофорос", а сградата влиза в полицейските хроники със скандалите, престрелки на НСБОП и заловените в нея наркотрафиканти. След като таверната затваря врати, в синдикалното имущество се настаняват бездомници и наркомани. Постройката се запазва като паметник на културата, но с понижена категория. После в нея се настанява новият й собственик.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).