МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Две неща, беше казал Айнщайн, са безкрайни – Вселената и човешката глупост. Като за първото не бил сигурен.

Този цитат ми е отдавна известен, но продължавам да се удивлявам – не от размерите на Вселената. Особено ме изумяват образованите глупаци – онези с по няколко висши, с научни степени и с велики претенции, че всичко им е известно. За такива един шоп, без да иска, бе намерил най-точните думи: „Вие, учените, сте много прости!”.

Преди три месеца беседвах с един такъв екземпляр. Беше млад човек, дипломиран юрист с успешна кариера в консултантска фирма... И телефонът му беше умен – скъп смартфон.

Като казах „млад човек”, се сещам за спомена на моя приятел Вичо Балабанов от младежкия фестивал в София през 1968-а. По улица „Раковска” маршируват младежи с вдигнати юмруци и скандират: „Хо-Хо-Хо-Ши-Мин!” – в подкрепа на комунистически Виетнам. А на един балкон стои стар човек, гледа ги отгоре и говори: „Млади хора, хубави хора, що ли не ви... майката!”.

Та, и на мен ми идваше да кажа нещо такова на младия юрист в края на нашия разговор. Иначе разговорът ни почна приятелски, но щом разбра, че съм журналист („Стършел” нищо не му говореше, дори не попита: „Ама той още ли излиза?”), веднага ме атакува: „Вие, журналистите, сте купени от Сорос”!

Аха, значи и той има оформено мнение за „Чудовището, заплашващо да глътне целия свят”... Попитах: „Че какво имаш против Сорос? Той е за „отворено общество”... Ти какво предпочиташ, може би да живееш в затворено общество? Както живяхме ние на твоите години, когато не можехме да отидем даже до Синеморец, защото трябваше открит лист?”...

„Не е вярно!” – възрази младият, хубав човек. – „Това е „соросоидна” пропаганда. Живели сте абсолютно свободно, а Людмила Живкова е отворила България за света – канела е тук деца от цял свят!”...

Тук щях да му кажа в прав текст онова – посланието към младите на възрастния човек от балкона. Но се сдържах, нали още древните са казали: не спори с глупака! Просто се преместих на съседната маса – по-далеч от умния телефон и не толкова „смарт” притежателя му.

Но този образован хубавец, успешен юрист, три месеца не ми излиза от акъла. Допреди да го срещна, наивно си мислех, че позитанската и пеевската пропаганда, отляво и отдясно, срещу „соросоидите”, „протестърите” и „жълтопаветниците” отива на вятъра...

Че може ли нормален, мислещ човек да вярва на тия измишльотини – например, че Сорос плаща за протести - не само у нас, срещу Пеевски и Орешарски, но и в Америка – срещу Тръмп?

Много съм се лъгал, цялата тая омраза, която се бълва от вестници, сайтове и телевизии намира благодатна почва и пониква в главите, най-вече на младите, които нямат памет за тоталитарна България.

Казвал съм го, но пак ще повторя – лошо е, когато в едно общество матраците имат памет, а хората нямат.

Обработвани от мощни пропагандни машини вече все повече наши сънародници вярват, че „либерал” е нещо като родоотстъпник-престъпник и никой не проверява даже в Уикипедия за какво става дума... „Основни ценности на либерализма са личната свобода и социалният прогрес. Либералното управление означава социум, в който има свобода на мисълта, свободно обменяне на идеи, пазарна икономика, поддържаща частното производство и предприемачеството, прозрачност на управлението, също ограничения върху властта на църквата (и подобни религиозни институции) и на правителството. Подкрепени и защитени са гражданските права, откритите и честни избори, свободата на печата, свободата на вероизповеданията, свободната търговия и частната собственост. Либерализмът доразвива принципите на демокрацията и демократизма.”

Цитатът е взет дословно от Уикипедия – ами, млади хора, хубави хора, всеки от вас има смартфон в джоба, отворете, прочетете!

Вместо да вярвате на жълти сайтове и да зяпате онлайн червено-кафяви телевизии. По една такава евразийска интернет-медия в интервю, водено от червения „всезнайко” и вече депутат от БСП Александър Симов, друг „всезнайко” и бивш червен депутат, Валентин Вацев, казва направо „Тръмп вероятно ще оправи нещата, като набучи на кол Сорос”...

Брей, че елегантна метафора на университетски преподавател! Набучване на кол – в двайсет и първия век! И това му е малко на оня милиардер, Сатана-либерал, който развращава света с пари и с идеи за „отвореното общество”... Онзи световен злодей, дето мъти водата и пречи на диктатори като Путин, Ердоган и Орбан да си управляват безнаказано и вечно „затворените общества”. А у нас пречи на политическата мафия да краде безнаказано и вечно...

Млади хора, хубави хора, въздъхвам накрая като онзи стар човек от 1968-а ... Защо ли смартфоните ви са доста по-умни от самите вас?

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.