Манол Пейков от издателство „Жанет 45” отговори от „Фейсбук” страницата си на редакционния коментар на „Преса” - „Цветя на злото”, писан от зам.главния редактор Николай Стоянов. Журналистът от столичния вестник се изказва остро за тези, които не одобряват новия паметник на цар Самуил, издигнат в центъра на София. Стоянов влиза в ролята на демиург, наричайки критиците на монумента „цветя на злото”, „цветя без корен и мирис”.

Текстът на Манол Пейков:

Г-н заместник главен редактор,

Прав сте. Вие нас не сте ни възпитавали. Слава на бога, че е така.

Между нас и вас наистина има широка разделителна ивица. Но тя минава не там, където си мислите.

Ние четем Ботев и Вазов, но те далеч не са единственото, което сме чели.

Били сме в Родопите и на Шипка. И в Лондон сме били. И в Женева, и в Ню Йорк. И в Истанбул. И в Атина.
Познаваме миналото си, но не искаме то да бъде ползвано като вечна извинителна бележка за провалите на настоящето.
Според нас националистическата призма, през която вие държите да гледаме на света, освен че е тясна и изкривена, е и безнадеждно демодирана.
За нас политиката не е упражнение по начесване на собственото его, а изпит по държавничество.

Ние не вярваме в парадигмата "абе като е станал кмет (депутат, министър) нека си крадва по малко, ама поне и за хората нещо да прави". Ние вярваме във върховенството на закона.

Радваме се на новите магистрали, но те не са нашият идеал за качествен живот.
Возим се в новото метро, разхождаме се по обновената Витошка -- но не споделяме мнението, че тяхната функционалност (влакът се движи, плочките са здрави) е оправдание за липсата на елементарен естетически критерий при построяването/възстановяването им.

Ние живеем в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Ямбол, Чирпан, Севлиево, Малко Търново и Долна Митрополия -- и заедно с това живеем в Европа. Защото за нас България е Европа.

Твърдо сме убедени, че откритите пространства на градовете, в които живеем - улиците, площадите и парковете - са тъканта на нашето ежедневие и че тяхната красота и уреденост са разковниче за по-добър живот. И също толкова твърдо отхвърляме крайния утилитаризъм -- абсолютната и безнаказана доминация на удобството и функцията над етиката и естетиката.

Ние смятаме, че можем да сме българи и европейци едновременно -- без да се налага едното да надборва другото.

Ние помним своето минало. Но спомените ни не са същите като вашите.

"Онзи, който контролира миналото, контролира бъдещето", казва Джордж Оруел. И добавя: "Онзи, който контролира настоящето, контролира миналото."
Ние не искаме нашата памет да бъде непрестанно подменяна с бездарни клишета, които безнадежно опростяват и опростачват живота ни.

Време е, г-н заместник главен редактор, най-сетне да станем от релсите на историята, вместо мързеливо, инатливо и безропотно да лежим и и да чакаме влакът на бъдещето да ни прегази.

С несърдечен поздрав,
Манол Пейков,
цвете с корен и мирис

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 92 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.