Флориан Хасел, "Зюддойче цайтунг"

"С карикатури, хапливи вицове и забавни текстове те вярваха, че са намерили правилната рецепта за едно издание, което българите ще купуват като топъл хляб”. Така започва статията си за българския "Прас-прес" в "Зюддойче цайтунг" авторът Флориан Хасел. Той обаче добавя че още в първия ден настъпило разочарование - защото се оказало, че изданието им изобщо не се разпространява.

"Един от тях е Делян Пеевски"

"България всъщност има остра нужда от хумор. Но пресата в страната е доминирана от олигарси, които преследват собствените си интереси. Един от тях е Делян Пеевски, който е оборудван с отлични контакти в икономиката и в съдебната система, а на това отгоре е и влиятелен депутат. Българите толкова не го харесват, че хиляди излязоха на улицата през лятото на 2013 година, когато Пеевски трябваше да бъде назначен за шеф на ДАНС. Често пъти чрез посредници олигархът контролира една широко разстлана фирмена империя, включително и (при това не само според мнението на карикатуристите) единствената разпространителска фирма за цялата страна, която би трябвало да снабдява вестникарските будки със сатиричното издание”, пише в кореспонденцията си Флориан Хасел.

По-нататък авторът цитира карикатуриста Чавдар Николов, според когото някои от разпространителите на дребно били заплашвани, че ще им бъдат спрени доставките на вестници и списания, ако продават сатиричния вестник. Авторът се връща и назад в миналото, когато в Габрово се провеждаше международен фестивал на хумористите и карикатуристите, който, според него, бил замислен от комунистическия режим главно като пропагандно шоу.

Флориан Хасел припомня за гоненията срещу сатирици след установяването на комунистическия режим - например за убийството на Райко Алексиев и за арестуването на Тодор Цонев заради карикатурите му на Тодор Живков.

"Но и постсъветските властници в България не могат да преглъщат сатирата”, пише Хасел и разказва за конфликта на "Хъшове” с тогавашното българско правителство, както и за по-скорошния скандал около карикатурата с така наречените "свински опашки”.

"Българите с четири очи чакат да се посмеят"

"Тогава той (Чавдар Николов - бел.ред.) рисуваше политически карикатури за сутрешния блок на частната телевизия "Нова” и показа Борисов, развял знаме (със свинска опашка - бел.ред.), под което събира ловците на бежанци за защита на Отечеството. След задкулисни протести шведските собственици на телевизията изхвърлиха Николов и отстраниха десетки негови карикатури от уебстраницата. Правителственият ръководител отрече да има нещо общо, но сатирикът е убеден, че "телевизията е била цензурирана от нашия премиер”, пише Хасел.

В края на статията авторът разказва как карикатуристите разпространяват своя вестник независимо от монопола на разпространителя - и вече дори продават хиляди екземпляри като PDF в интернет. Защото, както казва Чавдар Николов, "българите с четири очи чакат да се посмеят на своите властници".

Преводът е на българската редакция на "Дойче веле"

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).