МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Край Свищов щели да вдигат 8-метров паметник на руския император Александър Втори. Статуята е обявена като дарение от руската държава, осъществено по идея и с помощта на фондация Балкански институт за възстановяване и развитие. Що за институт е този и кой го е упълномощил да доставя от Русия подобни дарения?

Уж „Гугъл” знае всичко, а за тая „фондация” информацията е оскъдна – нямат сайт, нямат публичен отчет на средствата, с които разполагат, не се знае кой кой е в управителния є съвет. Изплува само едно име – Методи Митев, той е представен като „представител” на фондацията... Какъв е този Методи, откъде се взе и за какво се бори – това остава неясно за широката публика.

Широката публика може да съди за дейността на „фондацията” от няколко досегашни нейни прояви – миналата година е организирала посещение на гросмайстора Анатолий Карпов в Поморие. Шахматистът играл с деца от местния шах-клуб „Алехин”. Много хубаво – шахът е чудесна игра, развива мисълта. Но играта май е друга, на другаде се развива и мисълта на организаторите... Карпов, бивш любимец на Брежнев, сега на Путин, е бил придружаван от Виктор Родин. Той е бивш депутат в руската Дума и съветник на президента Путин, сега представлява фонд „Национално единство”... Случайно ли е посещението им в Поморие? Точно там, където руснаците вече са повече от българите, е чудно място за агитация в стил „национално единство”... Утре да не се чудим, ако на морето ни официално се развее руският флаг...

Пак същият този наш Балкански институт за възстановяване и развитие е бил инициатор и на друга акция – докарал в Поморие някаква чудодейна икона, пак внос от Русия – събитието е било през август миналата година. Досега иконата не е предизвикала някакво чудо в градчето, но утре току виж руската Богородица се яви някому с идея за референдум... В Крим вече видяхме подобно явление.

Такива чудеса, зад които стои Балканският институт за възстановяване и развитие, ни подсказват за какво става дума - за възстановяване и развитие на руското влияние у нас и на Балканите.

Нещо, за което работят не една и две тайни и полуявни фондации, клубове и организации, скрити в отчетите, прикрити в средствата, с които се издържат. Една от тия организации е дискусионният клуб „Виа Евразия” към Софийския университет. Нашите историци „евразийци”, уж с научни цели, канят руски цивилни „учени” от „института” на Решетников – генерала от КГБ и голям приятел на България... Толкова голям, че без него нито президент можем да си изберем, нито правителство...

Преди години руски дипломат директно каза, че „България е Троянският кон на Русия в ЕС”... В играта си за разбиването на ЕС нашите „братушки” не спират да си разиграват коня - Троянския... И 8-метровият паметник на Александър Втори не е обикновен паметник, а „данайски дар”...

Какво ли мисли за такива „дарения” нашият президент Радев – и точно за този паметник на Царя Освободител, чийто хибриден силует е видим от самолет. Като летец Радев сигурно го забелязва от високия си държавен пост. Ще събере ли кураж да каже нещо на общинарите от Свищов, които вече са решили да вдигат паметника – така, както скастри общинарите в Копривщица?

Или ще си затрае?

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.