Уважаеми колеги и приятели,

Тъй като в публичното пространство вече се появи информация, че кандидатствам на обявения от Министерството на културата конкурс за директор на Националния исторически музей, се чувствам длъжна да споделя три неща.

Първо. Споменатата информация се основава на реален факт. Кандидатурата ми е свързана с моите дългогодишни ангажименти (изследователски, образователни и организационно-управленски), с културно-историческото наследство на страната и в частност с музеите. Не беше лесно решението да се впусна в това престижно състезание, но стартът е даден. А това само по себе си е добра новина, защото конкуренцията на професионални възгледи и визионерски концепции е мощен ресурс за динамизиране на музейния сектор.

Второ. Изключително уважавам настоящия директор и мой конкурент за престижната позиция. Респектирана съм и от високопрофесионалния екип на музея, без чиято мисионерска страст никоя ръководна инициатива не би била постижима. С оглед на споделеното, декларирам, че в рамките на настоящата процедура няма да давам публични изявления, свързани с нея. Шестгодишният ми управленски опит в ръководството на една национална агенция ме е научил да уважавам нормативно установените правила и да следвам стриктно всички легитимно дефинирани стъпки на процедурите в държавната администрация. Водеща страна в този конкурс е Министерството на културата - авторитетен принципал на Националния исторически музей, за което съм сигурна, че ще проведе конкурса по коректен и прозрачен начин. Колкото по-спокойна и делова е атмосферата около конкурса, толкова по-естествен и убедителен за участниците и за обществото ще бъде и резултатът. По тази причина давам малка почивка на присъщите понякога и на моето слово крайности и лични пристрастия.

Трето. Единственият ангажимент към интересуващите се от участието ми в отговорното състезание, който мога да поема още от сега, се отнася до текста на концепцията за развитието на музея, който съм депозирала като част от конкурснатат документация. Обещавам, че след приключване на процедурата (тоест, след назначаването на директор на основа на настоящия конкурс) ще публикувам пълния текст на концепцията и ще я подложа на обществено обсъждане - независимо от това кой ще бъде директор на Националния исторически музей в следващите пет години.

 

Вера Бонева,

София, 24 март 2017

"Фейсбук"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 135 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

Да - 45.5%
Не - 31.8%
Не ме интересува - 22.7%

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.

Летят последните таксита

 

"Посоки" на Стефан Командарев не е нова за българското кино посока, но е ясно и убедително очертана.