Уважаеми колеги и приятели,

Тъй като в публичното пространство вече се появи информация, че кандидатствам на обявения от Министерството на културата конкурс за директор на Националния исторически музей, се чувствам длъжна да споделя три неща.

Първо. Споменатата информация се основава на реален факт. Кандидатурата ми е свързана с моите дългогодишни ангажименти (изследователски, образователни и организационно-управленски), с културно-историческото наследство на страната и в частност с музеите. Не беше лесно решението да се впусна в това престижно състезание, но стартът е даден. А това само по себе си е добра новина, защото конкуренцията на професионални възгледи и визионерски концепции е мощен ресурс за динамизиране на музейния сектор.

Второ. Изключително уважавам настоящия директор и мой конкурент за престижната позиция. Респектирана съм и от високопрофесионалния екип на музея, без чиято мисионерска страст никоя ръководна инициатива не би била постижима. С оглед на споделеното, декларирам, че в рамките на настоящата процедура няма да давам публични изявления, свързани с нея. Шестгодишният ми управленски опит в ръководството на една национална агенция ме е научил да уважавам нормативно установените правила и да следвам стриктно всички легитимно дефинирани стъпки на процедурите в държавната администрация. Водеща страна в този конкурс е Министерството на културата - авторитетен принципал на Националния исторически музей, за което съм сигурна, че ще проведе конкурса по коректен и прозрачен начин. Колкото по-спокойна и делова е атмосферата около конкурса, толкова по-естествен и убедителен за участниците и за обществото ще бъде и резултатът. По тази причина давам малка почивка на присъщите понякога и на моето слово крайности и лични пристрастия.

Трето. Единственият ангажимент към интересуващите се от участието ми в отговорното състезание, който мога да поема още от сега, се отнася до текста на концепцията за развитието на музея, който съм депозирала като част от конкурснатат документация. Обещавам, че след приключване на процедурата (тоест, след назначаването на директор на основа на настоящия конкурс) ще публикувам пълния текст на концепцията и ще я подложа на обществено обсъждане - независимо от това кой ще бъде директор на Националния исторически музей в следващите пет години.

 

Вера Бонева,

София, 24 март 2017

"Фейсбук"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 459 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.