МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Преди стотина години, при националната катастрофа след Първата световна война, софиянци се стекли пред дома на народния писател Иван Вазов. „Какво да правим?” – питали хората и очаквали отговор от Патриарха на литературата ни. А той излязал на балкончето, погледнал народа и заплакал.

Страната още не е в поредната национална катастрофа, нито пък сме народни поети като Иван Вазов. Но когато наши читатели, объркани от роенето на партии и цепенето на лидери, идват в редакцията и ни питат: „Кажете, стършели, за кого да гласуваме?”, иде ни и на нас да заплачем.

За пропуснатите възможности да плачем. Затова, че всички бивши соцстрани, с които тръгнахме заедно да правим демократични промени, отдавна ни изпревариха. Даже и Румъния ни надмина в последните години – не само порасна икономиката й, народът й порасна с една глава над нашия.

А нашият народ се люшка от избори на избори между един и друг спасител. Вярва на обещания за евтин бензин и високи пенсии, готов е да гласува за оня, който му даде торба с продукти или петдесет лева на ръка. Не може да отличи истина от лъжа, честния от мошеника.

За българина „всички са маскари”.

Това – за маскарите, стана принципно убеждение на най-високия процент избиратели.

Преди време един млад, образован и успял юрист ми каза:

- Как добре го е рекъл Алеко: „Всички са маскари!”.

- Стоп! – поправих го. – Не Алеко, Бай Ганьо го е рекъл...

- Все едно... – махна с ръка юристът.

Когато един образован българин, при това - юрист, не прави разлика между Ганьо и Алеко, какво да кажем за останалите.

Това вече е национална катастрофа – засега в мисленето. Ако продължаваме така, другата – всеобщата катастрофа, скоро предстои.

Не, не всички са маскари!

Честни и почтени хора има в листите, както и партии, които няма да ни върнат назад – към Евразия.

За тях идете да гласувате!

Не е нужно ние, стършелите, да ви подсказваме, вие и сами ще се сетите кои са.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.