МИХАИЛ МИШКОЕД,  „Стършел“

Когато човек се опита да рече нещо по човешки в защита на някое сирийско семейство: че и те са хора, бягат от война и заслужават да бъдат приемани у нас като хора, си навлича гнева на патрЕотите. Ония патрЕоти, нашенска късорога порода, които си татуират Ботев и Левски на гърдите, гърба и корема и си качват голите торсове във фейсбук. Освен татуировки, развяват и знамена – по-често руски, отколкото български. Не се знае какво работят – не ще тръгнат да орат и жънат по нивите, те садят корени на омразата по митинги и фейсбуци, без да мислят какво има да жънат един ден децата ни.

Точно такива патрЕоти се вдигнаха на щурм в Белене и изгониха сирийско семейство, приютено от католическия свещеник отец Паоло. Същият този отец Паоло от години е в България и е много по българин от нашенците с татуировките. Даже по-правилно говори български от тях. Да припомняме ли, че отецът, освен с църковни дела, се занимаваше и с обществени – по негова идея чудовищният комунистически лагер в Белене стана мемориал за поклонения – урок за бъдещи поколения.

Обиден и отчаян от истерията на шумната група патрЕоти, които са особено активни преди избори, и от глупостта на някои местни общинари, отец Паоло си тръгна и от Белене, и от България.

Истинска победа на патрЕотичните сили!

И никой не се изказа в негова подкрепа – нито държавници (президент и служебен премиер), нито политици – от разни партии (леви-десни).

Нашата православна църква най-широко си затвори очите... Патриархът и митрополитите не намериха за нужно да защитят човещината, да подкрепят примера на един истински Христов служител – макар и католик.

Нашите христови служители се активизират само като стане дума за църковни имоти или за варене на манастирска ракия без акциз. Повече се интересуват от скъпи часовници или от лукс-автомобили, отколкото от вярата и морала. Да сте чули патриархът или митрополитите от нашата православна църква да призоват за човешко отношение към мигрантите?

Няма и да чуете...

Единствен игуменът на Кладнишкия манастир каза в студиото на Нова телевизия, че призовава истинските вярващи „да бъдат повече хора, отколкото българи, и повече християни, отколкото православни...”

Едно умно изречение в цялата нашенска говорилня... Кой да го чуе?

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Опитвам се да използвам цветовете в живописта като думите в поезията, като нотите в музиката."

Хуан Миро, испански художник, роден на 20 април преди 126 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.