МИХАИЛ МИШКОЕД,  „Стършел“

Когато човек се опита да рече нещо по човешки в защита на някое сирийско семейство: че и те са хора, бягат от война и заслужават да бъдат приемани у нас като хора, си навлича гнева на патрЕотите. Ония патрЕоти, нашенска късорога порода, които си татуират Ботев и Левски на гърдите, гърба и корема и си качват голите торсове във фейсбук. Освен татуировки, развяват и знамена – по-често руски, отколкото български. Не се знае какво работят – не ще тръгнат да орат и жънат по нивите, те садят корени на омразата по митинги и фейсбуци, без да мислят какво има да жънат един ден децата ни.

Точно такива патрЕоти се вдигнаха на щурм в Белене и изгониха сирийско семейство, приютено от католическия свещеник отец Паоло. Същият този отец Паоло от години е в България и е много по българин от нашенците с татуировките. Даже по-правилно говори български от тях. Да припомняме ли, че отецът, освен с църковни дела, се занимаваше и с обществени – по негова идея чудовищният комунистически лагер в Белене стана мемориал за поклонения – урок за бъдещи поколения.

Обиден и отчаян от истерията на шумната група патрЕоти, които са особено активни преди избори, и от глупостта на някои местни общинари, отец Паоло си тръгна и от Белене, и от България.

Истинска победа на патрЕотичните сили!

И никой не се изказа в негова подкрепа – нито държавници (президент и служебен премиер), нито политици – от разни партии (леви-десни).

Нашата православна църква най-широко си затвори очите... Патриархът и митрополитите не намериха за нужно да защитят човещината, да подкрепят примера на един истински Христов служител – макар и католик.

Нашите христови служители се активизират само като стане дума за църковни имоти или за варене на манастирска ракия без акциз. Повече се интересуват от скъпи часовници или от лукс-автомобили, отколкото от вярата и морала. Да сте чули патриархът или митрополитите от нашата православна църква да призоват за човешко отношение към мигрантите?

Няма и да чуете...

Единствен игуменът на Кладнишкия манастир каза в студиото на Нова телевизия, че призовава истинските вярващи „да бъдат повече хора, отколкото българи, и повече християни, отколкото православни...”

Едно умно изречение в цялата нашенска говорилня... Кой да го чуе?

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.