РУМЕН БЕЛЧЕВ, „Стършел“

Обяснявали са ми как социолозите познават резултатите от изборите – избират хиляда и нещо сънародници, толкова от град, толкова от село, процент жени, процент мъже, процент други, кръщават ги представителна извадка, питат ги кой им харесва и кой – не чак толкова, после събират, делят, умножават – и – познават, макар и с уговорката, че данните са към днешна дата, утре ако завали, може и да се променят. И така, представителната извадка посочва хептен представителната извадка на обществото, която ние, непредставителната, ще пратим да ни управлява.

А за да направим информиран избор, кандидатите за извадката трябва да ни кандардисат. Кандърмата по нашенски представлява в най-общи линии дране на ризи, биене на шамари, малко махаленски клюки и тържествен концерт за финал.

Ако само за момент приемем, че всичко, казано от държавните мъже, жени и други, е сто процента истина, стигаме до следните изводи:

• Водещата към момента партия е съставена от патологични лъжци и опорни точки.

• Догонващата ги пък краде милиарди дори с онова, на което нормалните хора само сядат.

• Има едни, които са на път да ни вкарат в трета световна или поне трета балканска война.

• Явява се и някакъв аптекар, който продава краден бензин.

• А пък онази нова формация е съставена от шизофреници, пияници, наркомани, мъже с нетрадиционна таквази ориентация, общо взето – пезевенци.

• В Европарламента заседават изпратени от нас погрешка национални предатели.

• Разцепена партия обвини отцепниците, че досега само се били возили в нея и накрая даже не си платили сметката, затова направо ги изхвърлили в движение.

За сваляне на напрежението и развеселяване на публиката в почивката между два рунда, извинете, дебата, се явяват клоуните – мушмороци, сменили по пет партии, и ни обясняват, че го правели, за да не изневерят на принципите и идеалите си. Публиката пада от смях, защото веднага се сеща за дъвката „Идеал”, която не правеше балончета, но се разтягаше чудесно.

Изобщо – ако вярваме на изреченото през тоя скапан месец, във всички партийни листи вампири-таласъми танцуват по налъми.

И така – до деня, в който ще преброят гласовете, ще обявят победителите и победените и, подготвени от едномесечната кандърма, че който и да е първи, е направил някаква шашма, ужасени, че ще ни управляват лъжци, крадци, пезевенци и национални предатели, възмутени ще вдигнем по едно знаме с по-яка дръжка и ще излезем на площадите да бием тези, които празнуват победата с развети знамена със също толкова яки дръжки. Ще има пукнати глави, строшени коли, полицията ще тактува с палките по щитовете в такт три четвърти, изобщо – купон и всенародно веселие!

Тогава, притеснени да не би да ги почнем и тях, избраните от нас патологични лъжци, пезевенци, крадци и национални предатели, изведнъж ще оставят за малко основните си занимания и ще излязат да ни убеждават да се държим като цивилизовани хора, в името на националното единство, европредседателството, икономическия ръст и просперитета на България.

Дано все някой успее да им рече, че вземаме пример от тях – вампирите-таласъми!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация