МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Повече от месец една Вайша броди из нашите медии – сънуваме Вайша, бълнуваме Вайша... „Вайша” – шушне бебе в люлка, „Вайша” – шепне влюбен на девойка, а в една кръчма скандалджии били чути да се обиждат на „вайшата мама!”

За „Сляпата Вайша”, анимационен филм на режисьора Теoдор Ушев по разказа на Георги Господинов, и за номинацията за „Оскар” чу дори и Глухата Вайша.

Отново бе мината мярката, та се получи „Прекалената Вайша” – типично по нашенски.

Всички телевизии имат принос в прекаляването, но най се отличи БНТ. По десет пъти дневно ни пускаха кадри от „Вайша” и изречението на Георги Господинов, че този филм най-много заслужава „Оскар”, защото е най-дълбок...

Едно изречение, извадено от интервю, и повторено сто пъти може страхотно да дискредитира и най-талантливия писател. И да го представи пред публиката като амбулантен търговец, който сам си хвали стоката.

Ето за този ефект не мислят програматорите от БНТ – те просто не усещат кога прекаляват.

„Сляпата Вайша” не спечели „Оскар”-а, но това не е толкова важно. Важното е, че краткото филмче е много интересно, артистично и наистина смислено. Самата му номинация сред финалистите е голям успех – но не за България или българското кино, а за режисьора Теодор Ушев, който работи в Канада. Успех е и за Георги Господинов, защото това може да накара повече хора да прочетат разказа – този разказ настина си струва да бъде прочетен.

На режисьора и на автора на историята – желаем бъдещи „Оскари”!

А на нашите телевизионери – мярка. Защото „Прекалената Вайша” планина не повдига...

 

Коментари  

+1 #1 Kуку 04-03-2017 08:54
Повторенията до втръсване, дори и в рамките на 10 минути е убийствено. Честно, бях я намразил тази ,, Вайша'', преди още да знам за какво става въпрос. Оляхте се, бе хора. Тези анонси през 2-3 минути за едно и също (каквото и да е то)., могат да те побъркат, ако не носиш дистанционното в джоба, за да можеш да изключваш звук поне. Ай сиктир, и телевизия и реклами, и бабината ви трънкина най после, ще си гледате сами, това което произвеждате !
Цитиране

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.