МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Повече от месец една Вайша броди из нашите медии – сънуваме Вайша, бълнуваме Вайша... „Вайша” – шушне бебе в люлка, „Вайша” – шепне влюбен на девойка, а в една кръчма скандалджии били чути да се обиждат на „вайшата мама!”

За „Сляпата Вайша”, анимационен филм на режисьора Теoдор Ушев по разказа на Георги Господинов, и за номинацията за „Оскар” чу дори и Глухата Вайша.

Отново бе мината мярката, та се получи „Прекалената Вайша” – типично по нашенски.

Всички телевизии имат принос в прекаляването, но най се отличи БНТ. По десет пъти дневно ни пускаха кадри от „Вайша” и изречението на Георги Господинов, че този филм най-много заслужава „Оскар”, защото е най-дълбок...

Едно изречение, извадено от интервю, и повторено сто пъти може страхотно да дискредитира и най-талантливия писател. И да го представи пред публиката като амбулантен търговец, който сам си хвали стоката.

Ето за този ефект не мислят програматорите от БНТ – те просто не усещат кога прекаляват.

„Сляпата Вайша” не спечели „Оскар”-а, но това не е толкова важно. Важното е, че краткото филмче е много интересно, артистично и наистина смислено. Самата му номинация сред финалистите е голям успех – но не за България или българското кино, а за режисьора Теодор Ушев, който работи в Канада. Успех е и за Георги Господинов, защото това може да накара повече хора да прочетат разказа – този разказ настина си струва да бъде прочетен.

На режисьора и на автора на историята – желаем бъдещи „Оскари”!

А на нашите телевизионери – мярка. Защото „Прекалената Вайша” планина не повдига...

 

Коментари  

+1 #1 Kуку 04-03-2017 08:54
Повторенията до втръсване, дори и в рамките на 10 минути е убийствено. Честно, бях я намразил тази ,, Вайша'', преди още да знам за какво става въпрос. Оляхте се, бе хора. Тези анонси през 2-3 минути за едно и също (каквото и да е то)., могат да те побъркат, ако не носиш дистанционното в джоба, за да можеш да изключваш звук поне. Ай сиктир, и телевизия и реклами, и бабината ви трънкина най после, ще си гледате сами, това което произвеждате !
Цитиране
  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 79 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).