МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Повече от месец една Вайша броди из нашите медии – сънуваме Вайша, бълнуваме Вайша... „Вайша” – шушне бебе в люлка, „Вайша” – шепне влюбен на девойка, а в една кръчма скандалджии били чути да се обиждат на „вайшата мама!”

За „Сляпата Вайша”, анимационен филм на режисьора Теoдор Ушев по разказа на Георги Господинов, и за номинацията за „Оскар” чу дори и Глухата Вайша.

Отново бе мината мярката, та се получи „Прекалената Вайша” – типично по нашенски.

Всички телевизии имат принос в прекаляването, но най се отличи БНТ. По десет пъти дневно ни пускаха кадри от „Вайша” и изречението на Георги Господинов, че този филм най-много заслужава „Оскар”, защото е най-дълбок...

Едно изречение, извадено от интервю, и повторено сто пъти може страхотно да дискредитира и най-талантливия писател. И да го представи пред публиката като амбулантен търговец, който сам си хвали стоката.

Ето за този ефект не мислят програматорите от БНТ – те просто не усещат кога прекаляват.

„Сляпата Вайша” не спечели „Оскар”-а, но това не е толкова важно. Важното е, че краткото филмче е много интересно, артистично и наистина смислено. Самата му номинация сред финалистите е голям успех – но не за България или българското кино, а за режисьора Теодор Ушев, който работи в Канада. Успех е и за Георги Господинов, защото това може да накара повече хора да прочетат разказа – този разказ настина си струва да бъде прочетен.

На режисьора и на автора на историята – желаем бъдещи „Оскари”!

А на нашите телевизионери – мярка. Защото „Прекалената Вайша” планина не повдига...

 

Коментари  

+1 #1 Kуку 04-03-2017 08:54
Повторенията до втръсване, дори и в рамките на 10 минути е убийствено. Честно, бях я намразил тази ,, Вайша'', преди още да знам за какво става въпрос. Оляхте се, бе хора. Тези анонси през 2-3 минути за едно и също (каквото и да е то)., могат да те побъркат, ако не носиш дистанционното в джоба, за да можеш да изключваш звук поне. Ай сиктир, и телевизия и реклами, и бабината ви трънкина най после, ще си гледате сами, това което произвеждате !
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Изкушението е парфюм, който вдишваш, докато не пожелаеш да притежаваш целия флакон.“

Жан-Пол Белмондо, френски актьор, роден на 9 април преди 87 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.