ИВАЙЛО ДИЧЕВ, "Дойче веле"

Първата половина от живота ми премина под знака на народните неща - като се започне от „републиката” и салама и се стигне до културата. Но ето, че днес народът прави своето триумфално медийно завръщане. Не говоря за най-големия казан с трикольорна лютеница, сготвена за книгата на Гинес. Не говоря и за дечицата с пушки пред паметника на Левски, нито пък за масовото спускане със сноуборд, национално знаме и народни носии (пак за Гинес). Оставете естетиката - дето се казва, като не ти харесва, можеш поне да си направиш някой майтап във „Фейса”.

Как се прави народна маса

Народът днес претендира за пряко участие в управлението. Скоро го формулира злополучният барековски политик Росен Петров, чиято формация щяла да предложи обикновени хора да гласуват за обикновени хора. Любителите на референдуми твърдят, че суверенът не може да греши. А тези с преференциите - че когато избирателят предпочете един певец пред един юрист, той просто проявява удивителната си народна мъдрост.

Уловката е в самото понятие. И аз съм народ, и вие сте народ, и президентът е народ. Но популистите имат предвид нещо друго: една безформена човешка маса, в която няма специалисти, интереси, различия - има само едно гигантско несъзнавано, което по чудодеен начин е с единна воля, а тя още по-чудодейно съвпада с волята съответния лидер. С други думи: за да превърнеш едно общество в народна маса, трябва да махнеш йерархиите, знанията, биографиите, позициите. Народ, значи, е тяло без органи; от него са извадени посредниците - политици, журналисти, учени, юристи...

Добре, признаваме, че тук популизмът победи: доверието в посредниците е ликвидирано. Вече няма вот, който да не е протестен, няма новина, която да не ражда контра-новина, експертиза - контра-експертиза, присъда - недоволство. Брекситският министър на правосъдието Гоув беше казал, че на народа му е писнало от експерти; Тръмп започна управлението си с нечувани атаки срещу медиите, срещу правосъдието, та дори и срещу разузнавателните служби. С битката си срещу онова, което наричат либерализъм (разбирай - някаква обществена рационалност), популистите докараха тотален релативизъм и хаос. Професор от БАН например твърди, че руски сонди са открили гущери и цветя на Венера, а извънземните много приличали на нашите ангели - светещи малки човечета с ореоли около главите си. И какво последва? Нищо!

Да въздействаме директно върху електоралните и консумиращи маси - това е призивът, това е целта. И ето, на избирателите се продават познати от телевизора хора, певци, артисти, радикални медийни псувачи, спортни деятели. Работи се по желание на клиента. А как точно ще действа бъдещият парламент, не знам - засега само чувам повечето нови лица да казват, че имат компетентност в културата. И понеже знаем, че под култура у нас вече се разбира единствено национална идентичност, можем да очакваме повече хорà, повече кукери, повече Гинес.

С един клик

Но изчезването на посредниците е само привидност. На мястото на хората и институциите днес са дошли технологиите. Народът преди ставаше едно пред вестника, пред екрана - превръщаше се във „въобразена общност" (по израза на Бенедикт Андерсън), единна отвъд социокултурните си различия. Но докато зад старите медии имаше автори, общественици, човешка отговорност, днес дигиталният обрат направи така, че ние сякаш автоматично ставаме народ с едно кликване върху някой бутон. Пускам пост във Фейсбук и ето я общността на възмущението, възникнала сякаш от само себе си. Забравяме обаче, че посредник между нас е многомилиардна частна фирма, която преследва основния си интерес - да я ползваме колкото може повече. А това означава повече възмущения, повече небивалици.

Страшното е, че дигиталният народ е станал обект на манипулация, която си съперничи с онази от времето на ранния комунизъм. Как спечели Тръмп? С технологията на таргетирания маркетинг, която вече отдавна се употребява в търговията. Попълвате разни смешни анкети в социалната мрежа - коя е любимата ви бира, как ще реагирате, ако ви ощипят в трамвая - и ви казват примерно, че сте Брад Пит. Машината събира данните, пресича ги със сайтовете, които сте посещавали, със стоките, които сте купували, с „приятелите“ ви - и така създава индивидуализиран психо-социален профил. Например: „материалното положение върви надолу - холеричен тип - не обича мексиканци - десен - има здравен проблем“. И започват да ви захранват с новини, произведени специфично за вас. Съобщават ви примерно, че нелегални имигранти са внесли опасни микроби в някаква болница. И някак естествено, като един горд народ, вие се обръщате за помощ към спасителя Тръмп.

В спомените ни народът е едно цяло, днес обаче той е фрагментиран: върху всеки сегмент въздействат с различни инструменти, а после го съшиват така, както д-р Франкенщайн съши чудовището си. Посредниците не са изчезнали, просто са скрити - и затова съпротивата няма обект. Манипулаторите я насочват срещу старите човешки отговорности - точно както по сталинско време за неудачите на социализма бяха обвинявани „буржоазните инженери“. Днес народът е не идеологически, а технологичен продукт - насъскан срещу онези, които биха могли да го водят и да организират съпротивата му срещу новата машина за господство.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 77 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.