ВМ, хабилитиран каменоделец

След обстоен преглед на предложенията и коментарите на кандидатите за народни представители за бъдещето на българската култура правя следните изводи:

Нито един не е запознат с действащите закони в същата област.

Никой не е запознат с нещастието наречено ЗКН.

Никой не е чел комичното ЗЗРК нито е вдъхнал от мухъла на „Фонд Култура“ и фосилните находки на „1300“.

Никой не знае какво е ДДС, но иска неговото намаляване.

Никой не знае що е музей, как се създава, защо е нужен и каква е нуждата и ползата от дигитализация в музейното дело.

Никой не знае какво е значението на НИНКН, що е паметник на културата, какъв е статута на архитектурните резервати, какво е национално и какво е световно наследство.

Никой не е запознат с бюджета за археология нито сравнението му с изграждането на бутафории.

Никой няма мнение за статута на днешните колекционери.

Никой няма мнение за търговия и размяна на артефакти.

Никой не предлага съвременна система и европейска законност за опазване на културното наследство.

Никой не обяснява нуждата от министерство на културата.

Никой не знае що е това „корпоративно меценатство“, „лотария за култура“ и спонсорство.

Никой не е запознат с читалищната дейност, има ли закон за същата и каква е ползата от такава.

Никой, никъде не споменава що е това библиотека и нужни ли са днес.

Никой не предлага „театрална реформа“ нито коментира „делегираните бюджети“.

Никой не коментира доходите на работещите – артисти, музиканти, сценични и обслужващ персонал.

Никой не коментира мизерията на българското кино и продукция.

Никой не коментира що е това музикално-сценични изкуства и има ли смисъл от опера и балет в България.

Никой не коментира намалените часове по музика и изобразителни изкуства в училищата.

Никой няма мнение за съдбата на училищата за култура.

Никой не коментира ползата или вредата от академично образование по култура.

Никой няма мнение за съдбата на изобразителните изкуства в България.

Никой не знае, че българските художници изнасят своите произведения при разрешителен режим сходен с износа на авиационни бомби и хашиш.

Никой не знае какво е публично изкуство в обществена среда.

Никой не се досеща, че архитектурата е изкуство.

Никойне знае, че авторски права има във всички изкуства.

Никой няма мнение за управлението на МК от предишните министри на културата нито за тяхната култура.

Няма „патриоти“, които да определят износа на култура като национална идентичност.

Никой не обсъжда корупцията в Министерство на Културата.

Никой не знае разпределението на бюджета за култура, но всички знаят, че е недостатъчен.

Никой не знае, че културата носи печалба, дори когато не е подпомогната от държавата (4% от национален бюджет).

Никой не знае, че културата не е нито лява, нито дясна, цената на съвършенството в един занаят, липсата на палаво детство, мизерията на настоящето и щастието на разума и професионализма.

И понеже съм културен няма да кажа какво мисля за всички парламентарни кандидати загрижени за националната култура, но те със своята култура биха се досетили какво можех да им кажа.

И поздрави от чужбина, където културата е национален елит.

Коментари  

+2 #1 Данчо Радулов 01-03-2017 16:59
Никой не знае,че съществува професионално фолклорно изкуство,уникално за планетата Земя,на което необходима държавна политика.
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Нямам най-малко съмнение, че училището е развило у мен само злото и е оставило доброто недокоснато.“

Едвард Григ, норвежки композитор и диригент, роден на 15 юни преди 176 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,