МИТКО НОВКОВ, в. „Сега“

"Псуваш като каруцар!" Някога е звучало като неодобрение, днес минава за похвала. Особено по калните пътища на политическото: кой ли не се е метнал на каруцата и като същи Андрешко шиба ли, шиба конете на разюздания език. Радан Кънев се отчита с "Бай Х.й", Христо Иванов изобрети "жълтопаветника", а Корнелия Нинова пръска слюнки, сочи с пръст като червеноармейка от съветски плакат и гъргори: "Пррредателлли!" Чак е странно цялото това словесно разпасване: бяхме свикнали да го чуваме от Бойко Борисов, от хейтъра Волен Сидеров и от някогашния му първи враг, пък сега първи коалиционер Валери Симеонов, а не от изглеждащите възпитанички, пригладенички, разумнички техни алтернативи (поне така твърдяха). Остава и Меглена Кунева да удари една майна и окончателно 

да изпаднем в когнитивен дисонанс. 

Слава богу, отказа се. Мотивът й? - да даде шанс на младите. На младите? А дали не на пиперлиите? Все пак нейните колеги сключиха съюз не с кого да е, а с хиподилите, които отлично знаят как се надървят въглищата първо в рока, а вече и в политиката...

Защо това ругателство? 

Може би най-важната причина, ПЪРВАТА причина е, че, за жалост, в днешно време не политиците водят народа, обратно - политиците се водят по народа. Това положение учените глави наричат популизъм и той - популизмът, ако и мнозина да твърдят, че са различни от него, ври в сърцата им с кипяща страст и горещи думички. Не случайно листите на двете големи партии бъкат от "поразяващи усти": ясно е от избора, че битката няма да е между идеи, а между цапнатости в езика. Предпоставката е, че този, който говори най-разхайтено, той ще победи: ругай на воля, за да те люби електоратът. Тъй в сферата на надстройката, базата е друга: ХХ век, а след него и XXI се оказаха време на средния човек, на масовия човек; човекът, за когото личното благополучие е над всичко. Питър Джаксън бегло го показа във "Властелинът на пръстените": Гандалф върви из Графството, а хобитка на средна възраст, копаеща градинката си почти по Волтер, се мръщи с неодобрение, че чак и с озлобление; пристигането на Магьосника хубаво не предвещава. Застрашена е градинката? Под обсада е, следователно с каквото има - хулни думи, остро гребло, бодлива тел ще я брани от всякакви похитители, магове и назгули. Популизмът, колкото и да ни се струва, че лъстее омайно унижените и оскърбените, всъщност не произтича от тях, а от т.нар. "средна класа"; от бюргерите и буржоата, на всичко способни, само и само да запазят скъпата на сърцето им собственост. Затова всеки, който ги застрашава, е разбойник, звяр и непрокопсаник - храчат по него и плюят, и отровни думи изричат. Та ако от тоя ъгъл погледнем, може и да му се зарадваме на популизма: нали в България отколе все за средна класа бленуваме, все нея под дърво и камък дириме - ето ви я сега, уважаеми дами и господа, мечтаната средна класа! - популистка и попържаща...

Това, да речем, в по-широк план, световен дори, докато в тесен, национален, ВТОРИ демек, Христо Ботев го усеща най-добре: 

"Пием, пеем буйни песни и се зъбим на тирана". 

Прочее, в "Политическа зима" той усеща и другото, за което думах по-горе: "Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува." Да, много неща е усетил поетът, а най-вече, че макар: "Казана дума - хвърлен камък", все пак: "Дума дупка не прави"; сиреч, каквото и да псувнеш - следа не оставя. Е, има у нас и една приказка за мечката и дърваря, ама кой ли се сеща в предизборни времена за мъдри приказки, когато на хоризонта като мазни наденици са подпухнали пълните с лой депутатски заплати?! Заради тях не лоша дума, ами и лоша пакост сторвам, само и само да ги захапя, пустите му наденички! Затуй люскам ругатни наред, зъбя се на тирана - брюкселския преди всичко, спрямо московския се ослушвам, зъбя се и на опонентите си, зер те са ми спънката пред мазните европейски фондове. За тази цел имам и трибуна - Марк Зукърбърг, да се свети името ти! - "Фейсбук" и "Туитър" са прекрасно място. Ето го ТРЕТИЯ момент, премахващ задръжките: социалните мрежи са пространство, което не търпи анализи, но търпи емоции. А колкото емоциите са пo в инфрачервения сектор, толкова по-добре - ще те чуят и видят, а дори да те изхейтят, забелязали са те. Че и повече: ето повод да хейтиш и ти. И тръгва тя: ти на мене остро словце, аз на тебе остро словце - в омраза и попържане времето минава. Да, минава времето, минава и отминава и нищо не става - втренчени в острословието, обладани от словоблудието, нашите политици забравят, че работа трябва да се върши, че искаме от тях не ругатни, а мотика. Ала, за жалост, българската политическа мотика все повече ръждясва. Ще ръждясва тя, как няма да ръждясва, след като никой не работи с нея. 

Голям камък хвърли, голяма дума не казвай! В българското политическо поле обаче важи обратното. Затова камъните по него си стоят, докато думите плющят ли, плющят...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„На мъжете им трябват едни дънки, пет тениски, три чифта чорапи и така ще изкарат 10 седмици.”

Джон Бон Джоуви, американски музикант, роден на 2 март преди 59 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.