МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Ловците често ги ползват – гумени патици за примамка. Викат им мюрета. Мюрето е застъпено в творчеството на Радичков. Напоследък - и в списъците на „Позитано” .

Страхотни мюрета подредиха позитанците за водачи на листите си. Уж на конгреса „пенсионираха” дъртите партийци, а Стефан Данаилов води хорото в две листи – в София и Варна. Той вече себе си едва води, но партията-майка разчита на него – носталгиците го помнят от „На всеки километър”. А по-младите не помнят как пише „Збогом” – нагледно доказателство за културата на един български професор, бивш министър и на културата. И друг виден социалист е оглавил листа – Кирил Добрев, онзи, дето пренасяше куфарчета с мангизи от Сръбско. Ценен кадър – разбира от финанси. Най-вече от личните и олигархичните.

Е, сред мюретата има и нови лица. Но с вълнуващо минало – журналистът Тома Томов е работил за ДС под псевдонима Тодоров. Ако в България имаше лустрация, Томов-Тодоров щеше да гледа листите за парламента през крив макарон. Но понеже нямаше лустрация, ние ще го гледаме в парламента. Както гледах­ме не един и двама агенти в разните парламенти.

И журналистката Елена Йончева е водачка на листа. Докато новият президент Радев я назначи в екипа си, още не взела и една заплата, старата майка-героиня (роди на 50) вече премина от „Дондуков” на „Позитано”. Всъщност като „безпристрастна” журналистка тя винаги си е била позитанка – нали се возеше на мотора, управляван от главния водач Станишев. Знае се докъде водачът Станишев докара управлението по времето на тройната коалиция. Пък и по времето на Орешарски.

В бесепарските листи новите лица идват с нови идеи. Например – проф. Иво Христов, социолог, идеен противник на Европа, идеен съмишленик на Евразия. Подкрепя анексията на Крим, прокобва разпрадане на Евросъюза – каже ли „Путин”, мед му капе от устата и рубли в джоба.

От същата порода е и новият позитански публицист-полемист Александър Симов – същи партиен Георги Кирков. С еднаква страст се изказва по всички въпроси и громи „соросоиди”, „протестери” и „либерасти”, където ги срещне. Силно обича Кремъл, ходи лично до Крим и вярва в Тръмп – истински социалист от ново поколение – поколението „от Тръмп, та на глог”.

А за водачката Корнелия какво да кажем... За нея да кажат „демократите”, които я издигнаха във властта по времето на Иван Костов. Знаеше ли се тогава кое преследва повече младата Корни – идеите (леви-десни) или кариерата – и при леви, и при десни?

Светът днес се чуди как да различи фалшивите новини от истинските.

На нас тук ни е още по-трудно – как да различим фалшивите хора от истинските?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.