МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

По какво си приличат българските и румънските социалисти? По това, че вземат ли властта, хиляди хора излизат на улицата.

В продължение на цяла седмица четвърт милион жители на Букурещ излизаха на централния площад, за да протестират против приет „на тъмно” закон за амнистия, който няма да преследва корупция за суми под 44 хиляди евро. Как румънските управници се спряха точно на такава сума – е отново тайна велика. И подразбира ли се, че ако на корумпиран служител му предложат 120 хиляди евро, той може да ги разбие на три взятки под осъдителния минумум?

Освен по нелепи управ­ленски решения българските и румънските социалисти си приличат и по ината, с който ги налагат. Спомнете си как Станишев, Доган и Орешарски отстояваха модела „Кой” - месеци наред се правеха, че не виждат протестиращите под прозорците си, изкарваха срещу тях контрапротестиращи, вадеха „опорни точки” и обвиняваха Сорос, че им плаща.

На румънските соц-управници сега също Сорос им е крив. Ех, тоя Сорос, освен много богат трябва да е неуморен - кога този осемдесет и шест годишен човек намира време да си наглежда акциите по борсите и едновременно да организира милионни бунтове против глупави управници – от Киев през Вашингтон, та до Букурещ и София!

Социалистите в двете съседни страни си приличат и по това, че са наследници на две почти братски партии – едните наследиха Чаушеску, а другите Тодор Живков. Тук има някои разлики – единият бе застрелян като куче, а другият даже не бе осъден... И днес има паметник в родното си място.

Но България и Румъния вече са различни – от няколко години румънците предприеха мерки против корупцията и осъдени корумпирани политици лежат в затвора. А у нас всички са невинини – от „бат­ко и братко” до Христо Бисеров. И по друго се различават страните ни – съседите излизат на улицата, за да бранят антикорупционното си законодателство, а ние тук се свиваме с утехата: всички крадат! И гласуваме за ония, дето по-малко ще крадат, че да остане нещо и за народа...

И по президентите се различаваме с румънците – техният е убеден европеец. Нашият – колеблив, с увъртания... Уж имаше намерение да посети Румъния, за да проучва антикорупционен опит – остана си предизборен прах в очите.

Точно такъв прах в очите изкарва хиляди по площадите. А не Сорос...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.