МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

По какво си приличат българските и румънските социалисти? По това, че вземат ли властта, хиляди хора излизат на улицата.

В продължение на цяла седмица четвърт милион жители на Букурещ излизаха на централния площад, за да протестират против приет „на тъмно” закон за амнистия, който няма да преследва корупция за суми под 44 хиляди евро. Как румънските управници се спряха точно на такава сума – е отново тайна велика. И подразбира ли се, че ако на корумпиран служител му предложат 120 хиляди евро, той може да ги разбие на три взятки под осъдителния минумум?

Освен по нелепи управ­ленски решения българските и румънските социалисти си приличат и по ината, с който ги налагат. Спомнете си как Станишев, Доган и Орешарски отстояваха модела „Кой” - месеци наред се правеха, че не виждат протестиращите под прозорците си, изкарваха срещу тях контрапротестиращи, вадеха „опорни точки” и обвиняваха Сорос, че им плаща.

На румънските соц-управници сега също Сорос им е крив. Ех, тоя Сорос, освен много богат трябва да е неуморен - кога този осемдесет и шест годишен човек намира време да си наглежда акциите по борсите и едновременно да организира милионни бунтове против глупави управници – от Киев през Вашингтон, та до Букурещ и София!

Социалистите в двете съседни страни си приличат и по това, че са наследници на две почти братски партии – едните наследиха Чаушеску, а другите Тодор Живков. Тук има някои разлики – единият бе застрелян като куче, а другият даже не бе осъден... И днес има паметник в родното си място.

Но България и Румъния вече са различни – от няколко години румънците предприеха мерки против корупцията и осъдени корумпирани политици лежат в затвора. А у нас всички са невинини – от „бат­ко и братко” до Христо Бисеров. И по друго се различават страните ни – съседите излизат на улицата, за да бранят антикорупционното си законодателство, а ние тук се свиваме с утехата: всички крадат! И гласуваме за ония, дето по-малко ще крадат, че да остане нещо и за народа...

И по президентите се различаваме с румънците – техният е убеден европеец. Нашият – колеблив, с увъртания... Уж имаше намерение да посети Румъния, за да проучва антикорупционен опит – остана си предизборен прах в очите.

Точно такъв прах в очите изкарва хиляди по площадите. А не Сорос...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.