АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА, "ФЕЙСБУК"

"След 3 денонощия в рОдината мога да споделя само следното усещане: потрес! Но и потрес е малка дума! Да го напиша с големи букви - ПОТРЕС, пак не стига. Все едно! Някъде в потреса е случката, че и отвъд - в отвъдното, понеже май точно там му е и мястото на това, дето му викаме "дясното"! 

Кое, колко е дясно и ляво... все едно! Любима тема ми е! Но, така де, тъй нареченото дясно, т.е. НИЕ - еврогейовете, либералките, соросоидите, протестърите, младите и красивите и да забравим за умните, щото умните постъпват умно, а ние там се оказа, че нямаме никакъв шанс. Та, този де, един вагон хора, дето ужким се наричаме демократична общност, а всъщност сме едно, на което баба ми викаше, че и за чеп за зеле не става! 

Докато от едната ни страна стои Путин, от другата Ердоган, от третата настъпваща криза в бивша Югославия, от четвъртата европейски разпад и от петата Тръмп, какви са местните вълнения? Кой крив - кой прав, кой кого харесва, кой кому се сърди, кой кого обидил, кой кого недолюбил, недооценил, ненамигнал, непръднал и прочее. Ма, мен това изобщо не ме интересува! Интересува ме и ще продължи да ме интересува само едно: държавата да се превърне отново в държава, да се пребори с мафията и да се опита да гарантира сигурността си поне от непосредствените опасности чрез ЕС и НАТО. 

На фона на това, дърленето по страниците тук и разни вечеринки между приятели и естествени единомишленици, скандалите, конспиративните теории, обвиненията, лошият вкус, са не просто проява на тежък, провинциален, безотговорен политически инфантилизъм, а необясним с нищо друго, освен с разпищолващо се его, братоубийствен нагон. Как да очаквам, че ако в рамките на няколко дни "дясното" така умело разпиля собственото си твърдо ядро, утре ще обединява, приобщава, привлича, за да може един ден да управлява? Гледам как последните остатъци трохи гражданска енергия се оттичат в канала и побеснявам и заради това, и защото за пореден път, като избирател, съм насилена да взимам нерешими решения - коя от двете нямащи шанс да влязат в парламента коалиции да подкрепя? Дори аз - това обсесирано политическо същество, не знам за кого да гласувам, защото реално и в двете претендентки за моя глас има хора, на които вярвам, и в едното има хора, които не харесвам - и в другото, и двете си поставят еднакви цели, които съвпадат с моите. Те, в крайна сметка, се припокриват. Защо обаче не са ЕДНО и НЕ СА ЗАЕДНО е въпрос, на който до тук никой не успява да ми отговори на ясен, български език. Ми, пробвайте на друг! Говоря 5. 

Едните били го гласували, пък другите се били заявили, пък.... Не ме интересува, бе хора! Кого го интересуват махленски сметки? От вас се иска елементарна избирателна ефективност и ако все още не се очаква да сте държавнически титани, поне се дръжте адекватно, хванете една сметало и се справете първо с числата до 4! В момента заради вас двама по двама приятели се изпокарват, общността, от вагона с хора разцепихте за нула време. Собствената си общност разбихте! 

Обяснявах на едни хора през декември, че това, новото, дясното, дето сме "всички заедно срещу мафията" ще се превърне в един бъдещ Давид. Ми, много хубаво! Но тоя мой бленуван Давид не се е сетил дори да си напълни торбичката с камъни, а за прашка дори не му е минавало през акъла!

В това време КОЙ? Голиат! Голиат блажно потрива ръчички!

Не знам дали още има време, но ако има - просто се върнете в реалността!"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.