АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА, "ФЕЙСБУК"

"След 3 денонощия в рОдината мога да споделя само следното усещане: потрес! Но и потрес е малка дума! Да го напиша с големи букви - ПОТРЕС, пак не стига. Все едно! Някъде в потреса е случката, че и отвъд - в отвъдното, понеже май точно там му е и мястото на това, дето му викаме "дясното"! 

Кое, колко е дясно и ляво... все едно! Любима тема ми е! Но, така де, тъй нареченото дясно, т.е. НИЕ - еврогейовете, либералките, соросоидите, протестърите, младите и красивите и да забравим за умните, щото умните постъпват умно, а ние там се оказа, че нямаме никакъв шанс. Та, този де, един вагон хора, дето ужким се наричаме демократична общност, а всъщност сме едно, на което баба ми викаше, че и за чеп за зеле не става! 

Докато от едната ни страна стои Путин, от другата Ердоган, от третата настъпваща криза в бивша Югославия, от четвъртата европейски разпад и от петата Тръмп, какви са местните вълнения? Кой крив - кой прав, кой кого харесва, кой кому се сърди, кой кого обидил, кой кого недолюбил, недооценил, ненамигнал, непръднал и прочее. Ма, мен това изобщо не ме интересува! Интересува ме и ще продължи да ме интересува само едно: държавата да се превърне отново в държава, да се пребори с мафията и да се опита да гарантира сигурността си поне от непосредствените опасности чрез ЕС и НАТО. 

На фона на това, дърленето по страниците тук и разни вечеринки между приятели и естествени единомишленици, скандалите, конспиративните теории, обвиненията, лошият вкус, са не просто проява на тежък, провинциален, безотговорен политически инфантилизъм, а необясним с нищо друго, освен с разпищолващо се его, братоубийствен нагон. Как да очаквам, че ако в рамките на няколко дни "дясното" така умело разпиля собственото си твърдо ядро, утре ще обединява, приобщава, привлича, за да може един ден да управлява? Гледам как последните остатъци трохи гражданска енергия се оттичат в канала и побеснявам и заради това, и защото за пореден път, като избирател, съм насилена да взимам нерешими решения - коя от двете нямащи шанс да влязат в парламента коалиции да подкрепя? Дори аз - това обсесирано политическо същество, не знам за кого да гласувам, защото реално и в двете претендентки за моя глас има хора, на които вярвам, и в едното има хора, които не харесвам - и в другото, и двете си поставят еднакви цели, които съвпадат с моите. Те, в крайна сметка, се припокриват. Защо обаче не са ЕДНО и НЕ СА ЗАЕДНО е въпрос, на който до тук никой не успява да ми отговори на ясен, български език. Ми, пробвайте на друг! Говоря 5. 

Едните били го гласували, пък другите се били заявили, пък.... Не ме интересува, бе хора! Кого го интересуват махленски сметки? От вас се иска елементарна избирателна ефективност и ако все още не се очаква да сте държавнически титани, поне се дръжте адекватно, хванете една сметало и се справете първо с числата до 4! В момента заради вас двама по двама приятели се изпокарват, общността, от вагона с хора разцепихте за нула време. Собствената си общност разбихте! 

Обяснявах на едни хора през декември, че това, новото, дясното, дето сме "всички заедно срещу мафията" ще се превърне в един бъдещ Давид. Ми, много хубаво! Но тоя мой бленуван Давид не се е сетил дори да си напълни торбичката с камъни, а за прашка дори не му е минавало през акъла!

В това време КОЙ? Голиат! Голиат блажно потрива ръчички!

Не знам дали още има време, но ако има - просто се върнете в реалността!"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.