РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел“

Времената се смениха – човек не може да разчита вече само на едната заплата. Налага се да си търси и втора работа!

Дойдоха едни хора, рекоха ми – ти си по медиите и медиацията, ще вземем да те пуснем да пласираш десни алтернативи тия два месеца, дето остават до изборите, заплащане – твърдо, защото процентите са за нас, кво ще кажеш за това? И моя милост – какво да правя – реших да се хвана!

В студовете хората не могат да си нареждат зеленчуците по сергиите на пазара, ще измръзнат като едното нищо, но пък на тяхно място се явяват веднага бабите-продавачки на плетени вълнени чорапи и гащи с невъобразимо големи размери. Намерих празна сергийка вдясно от тях, подредих стоката, зачаках мющерии. Хората минаваха, поглеждаха отдалеч, но като не познават стоката – не се спират! Наложи се да прибегна до директен маркетинг. Хванах първото, което ми попадна от сергията, и го наврях в ръцете на първия минувач.

Вай, викна минувачът, каква е тая работа, дето ми я увираш, аз съм излязъл за печена тиква, ама няма, а аз му обяснявам, че не е прав, тикви у нас – дал Господ, това, което му трябва всъщност, е алтернатива. Затова – предлагаме най-доб­рото, кой разбира, тук се спира, ето ти алтернатива на статуквото под името „Презареди алтернативно”. Човекът по­гледна по-внимателно, гнусливо отвори целофана и рече, че той тая алтернатива я знае още от времето, когато беше алтернатива без цензура, само че сега се е поизбръснала, хич да не му пробутвам залежала стара стока със сменен етикет.

Върнах презаредената алтернатива и му връчих друга – тая алтернатива я дръж здраво, викам, защото жива мърда и според нея всичко било в твоите ръце. Пък човекът даже не я пип­на и каза, че и нея я знае от ей толчава, само че сега нещо се е посмалила покрай реформите си.

Добре, виждам, че съм попаднал на познавач, казвам, щото клиентелата трябва да се четка, ето ти една, на която няма как да не кажеш – това – разбира се, да, да - алтернатива!

А оня отвърна, че не си носи очилата, та да я разгледа. Маломерна му се била виждала.

Взех да се отчайвам – големи махнаджии са това, клиентите, в днешно време! Господине, казвам, ето, специално за вас сме запазили тая алтернатива – казва се Нова републиканска алтернатива, съвсем чистак новичка, лъскава, гладка, без петънце! Направо безалтернативен избор, ако питате мен!

Човекът погледна, посумтя и рече, че тоя филм пък го е гледал вече няколко сезона под различни имена, но с все един и същи актьорски състав. И попита да не би да има обявен нов възродителен процес, та всички алтернативи да са почнали да си сменят имената.

И тук ме ядоса, прибрах си стоката обратно и му казах като толкова много знае, да ходи у лево през три сергии с гащи и чорапи на четвърта, там обещават справедливост за всички на килограм.

И оня взе, че се засили натам, поговори с колежката, попазари се малко и пък се върна. Справедливост още нямало, щели да докарат след изборите, сега обаче можели да му насипят цяла торбичка с точки, на които да се опира в тежки моменти. Пак на него точки не му трябвали, той бил излязъл за печена тиква.

Като си намерел тиква, щял да мине да си избере и алтернатива. На гладно му бил труден изборът.

Това, българинът, угодия и наяждане няма – ти му буташ в ръцете светлото бъдеще, той за тикви те пита!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 129 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.