РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел“

Времената се смениха – човек не може да разчита вече само на едната заплата. Налага се да си търси и втора работа!

Дойдоха едни хора, рекоха ми – ти си по медиите и медиацията, ще вземем да те пуснем да пласираш десни алтернативи тия два месеца, дето остават до изборите, заплащане – твърдо, защото процентите са за нас, кво ще кажеш за това? И моя милост – какво да правя – реших да се хвана!

В студовете хората не могат да си нареждат зеленчуците по сергиите на пазара, ще измръзнат като едното нищо, но пък на тяхно място се явяват веднага бабите-продавачки на плетени вълнени чорапи и гащи с невъобразимо големи размери. Намерих празна сергийка вдясно от тях, подредих стоката, зачаках мющерии. Хората минаваха, поглеждаха отдалеч, но като не познават стоката – не се спират! Наложи се да прибегна до директен маркетинг. Хванах първото, което ми попадна от сергията, и го наврях в ръцете на първия минувач.

Вай, викна минувачът, каква е тая работа, дето ми я увираш, аз съм излязъл за печена тиква, ама няма, а аз му обяснявам, че не е прав, тикви у нас – дал Господ, това, което му трябва всъщност, е алтернатива. Затова – предлагаме най-доб­рото, кой разбира, тук се спира, ето ти алтернатива на статуквото под името „Презареди алтернативно”. Човекът по­гледна по-внимателно, гнусливо отвори целофана и рече, че той тая алтернатива я знае още от времето, когато беше алтернатива без цензура, само че сега се е поизбръснала, хич да не му пробутвам залежала стара стока със сменен етикет.

Върнах презаредената алтернатива и му връчих друга – тая алтернатива я дръж здраво, викам, защото жива мърда и според нея всичко било в твоите ръце. Пък човекът даже не я пип­на и каза, че и нея я знае от ей толчава, само че сега нещо се е посмалила покрай реформите си.

Добре, виждам, че съм попаднал на познавач, казвам, щото клиентелата трябва да се четка, ето ти една, на която няма как да не кажеш – това – разбира се, да, да - алтернатива!

А оня отвърна, че не си носи очилата, та да я разгледа. Маломерна му се била виждала.

Взех да се отчайвам – големи махнаджии са това, клиентите, в днешно време! Господине, казвам, ето, специално за вас сме запазили тая алтернатива – казва се Нова републиканска алтернатива, съвсем чистак новичка, лъскава, гладка, без петънце! Направо безалтернативен избор, ако питате мен!

Човекът погледна, посумтя и рече, че тоя филм пък го е гледал вече няколко сезона под различни имена, но с все един и същи актьорски състав. И попита да не би да има обявен нов възродителен процес, та всички алтернативи да са почнали да си сменят имената.

И тук ме ядоса, прибрах си стоката обратно и му казах като толкова много знае, да ходи у лево през три сергии с гащи и чорапи на четвърта, там обещават справедливост за всички на килограм.

И оня взе, че се засили натам, поговори с колежката, попазари се малко и пък се върна. Справедливост още нямало, щели да докарат след изборите, сега обаче можели да му насипят цяла торбичка с точки, на които да се опира в тежки моменти. Пак на него точки не му трябвали, той бил излязъл за печена тиква.

Като си намерел тиква, щял да мине да си избере и алтернатива. На гладно му бил труден изборът.

Това, българинът, угодия и наяждане няма – ти му буташ в ръцете светлото бъдеще, той за тикви те пита!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация