Докъде стигна спорът между сдружение „Музикаутор“ и БНР? 

В началото на седмицата Общественият съвет на Българското национално радио настоя "Музикаутор" да преоцени своята позиция относно финансовите си претенции.

„Комерсиалният подход към обществените медии не е адекватен и приложим не само в България, но и в цяла Европа. Обществените медии са обект на специално законодателство и грижа именно заради отговорните задачи и изисквания в служба на цялото общество. Сдружение "Музикаутор" би трябвало повече от всички други институции да е наясно с това.“

 

От сдружението на авторите, композиторите и музикалните издатели отговориха: 

„Проблемът на БНР не е „Музикаутор“. Проблемът на БНР е, че не иска да функционира на пазарен принцип. БНР живее в миналото и налага лъжливи представи, сякаш билетчето за градския транспорт може да бъде 6 ст., а супа топчета в стола на радиото – 20 ст. Но през 2017-та нещата са различни. Билетът вече е 1.60 и искаме – не искаме – всички си плащаме, за да пътуваме в София. И така трябва да бъде. Супата топчета отдавна не е 20 ст., нито в стола на БНР, нито в кварталната кръчма. Отказът на БНР да плаща за доставка на услуга на „Музикаутор“ е все едно аз да откажа да плащам на ЧЕЗ, че ми доставя ток на еди каква си цена. 

Отказът на БНР да сключи договор с „Музикаутор“ драстично застрашава обществения интерес, който радиото е призвано да гарантира. Отказът означава неспазване на програмните лицензии на всичките ефирни програми. Как сега Тома Спространов ще получи „Сирак Скитник“, след като ръководството на БНР остави неговото предаване без съвременната чуждестранна музика? Лишаването на аудиторията от достъп до съвременна - българска и чуждестранна музика е аудиорекет към слушателите, а те не са страна по договора. Отказът на БНР от договор с „Музикаутор“ е нарушение на договора за управление, сключен между СЕМ и избрания за генерален директор на радиото. 

Отказвайки да сключи договор с Музикаутор и да плати полагащите се авторски права, БНР плаща ли изпълнителските и продуцентските права накласическата и народната музика, която днес звучи в ефира на 11-те програми?“

 

Министерството на културата също излезе с позиция по повод изявления в медиите на изпълнителния директор на „Музикаутор” Иван Димитров, засягащи дейността на Дирекция „Авторско право и сродните му права” към министерството. Акцентите в него са следните: 

1. „Капацитетът на Инспектората на Министерството на културата  винаги е бил от 4-5 служители, които извършват на година средно по 450-500 проверки във всички области на авторското право. Освен тези инспектори още двама юристи се занимават с написване на наказателните постановления и явяване в съда, защото всяко наказание се обжалва в съда. Така че на практика половин дирекция от министерството се занимава с контролната дейност по спазване на Закона за авторското право и сродните му права.

2. Не Министерството на културата, а от Националното сдружение на общините в България отказват категорично да се занимават с подобна дейност, като се аргументират, че на сдружението се вменяват задължения, неприсъщи на дейността на органите на местното самоуправление. 

3. Колкото до дейността и постъпващите в Национален фонд „Култура“ средства от глоби - фондът основно се финансира от централния бюджет. Средствата, постъпващи във фонда от глоби годишно, са около 30-40 хил. лв., но те са крайно недостатъчни и техният размер е такъв не по вина на инспекторите от министерството. Причината е, че просто всяко едно наказателно постановление се обжалва в съда и ако има положително съдебно решение, то се изпраща в НАП за събиране и глобата отива в централния бюджет, като не се връща в бюджета на Министерството на културата. 

4. По отношение на концертната дейност, където „Музикаутор” трябва да защитава правата на авторите на изпълнените по време на музикалната изява произведения, сдружението се ограничава да изпрати едно писмо до министерството, в което посочва, че ще се проведе концерт на определена дата и в дадена зала, като много често не посочва дори и името на организатора. Това върши дружеството по отношение на защита правата на авторите при концертна дейност. Всичко всъщност остава на гърба на контролните органи в МК – да издирваме организатора, да идентифицираме произведенията, да връчим акта на евентуалния нарушител, да го глобим и „Музикаутор” след това вече да сключи договор с него, поднесен му „на тепсия” от контролния орган. Сдружението би трябвало да е много по-активно, да контактува с промоутърите, да им разяснява тяхната роля и задължения при организирането на концерти и в края на краищата да сключи договор с тях, защото само по този начин ще може да плати хонорари на правоимащите автори. Министерството на културата и да глоби нарушителя организатор, то средствата от глобата влизат в бюджета, а не отиват за заплащане на дължимите се хонорари на авторите. 

5. По отношение на спора между „Музикаутор” и БНР - честният и нормален подход към въпроса с използването на музиката в БНР би бил представители на двете сдружения – „Музикаутор” и „Профон”, както и другите дружества за защита на права, да седнат на разговори с ръководството на БНР и да се преговаря за структурата на използваната музика, за това как може да се вдигне процентът на използваната българска музика и наред с това - да се увеличат разумно и средствата за използване на музиката. По този начин щяха да се уредят и всички проблеми около правата за използваната от БНР музика, защото уреждането само на авторските права не е достатъчно, тъй като неуредени остават правата на изпълнителите и продуцентите. 

 

 Автори се изказаха в подкрепа на „Музикаутор“: 

„Казвам се Живко Колев, написал съм около 1000 текста за популярни, детски и хумористични песни за близо 40 години. По повод станалия вече публичен спор между Музикаутор и БНР, искам категорично да заявя своята подкрепа на хилядите български автори, обединени от сдружението, което защитава правата ни. За да можем да живеем и да творим пълноценно, ние се нуждаем от справедливо заплащане на труда си, нуждаем се от достойна оценка на всичко, което правим за културата на нацията ни. Не искаме много, във всеки случай значително по-малко от колегите ни в цивилизования свят. Оценката по достойнство ще ни бъде достатъчна, за да има българска музика и в бъдеще!“

 --

„Пред вас е Тончо Русев - композиторът на забавна музика. Трябва да ви кажа, че напълно заставам зад позицията на „Музикаутор“, тъй като действително защитата на правата на авторите в България е под всякаква критика.

Това, което в момента става, придобива комичен характер, защото националното радио, даже със собствената си издателска къща, е тотално некомпетентно по въпросите за защита на авторските права и при подписване на договори за използване на произведения. Не само некомпетентно, но няма законово право, нито пък неговият директор е оторизиран, да вика едни автори и да ги кара да си дават музиката безвъзмездно.

 В един договор за авторските права следва да пише как радиото има право да използва песните, а пък в друг раздел да се напише по какъв начин радиото ще плати за използването им.

 В този аспект е йезуитско изказването на няколко пъти на г-н Велев, който благодари как страшно много български автори отишли да си дадат песните безвъзмездно. На практика излиза, че ако БНР никога не се разбере с „Музикаутор“, значи всички български автори, за да им звучат песните, трябва да отидат да си ги дадат безвъзмездно.

Искам хората да знаят, че в България има две сериозни организации, които общо защитават над 4-5000 души от България. Това е „Профон“, който защитава правата на изпълнителите и продуцентите, и „Музикаутор“, който защитава правата на авторите – композитори, поети, писатели, аранжори и т.н. Тези две организации не са създадени преди една година, те са утвърдени от голямо количество български автори и изпълнители, те са признати от световни лейбъли, подписали са специални договори и са признати от всички сродни организации от целия свят. В този смисъл БНР няма никакво законово право, нито готовността да изпълнява функцията както на „Музикаутор“, така и на „Профон“.

Оказва се, че проблемът на БНР е, че „Музикаутор“ иска да се синхронизират нещата с Европа и процентът за авторски права, който не е променян от 2011 г., да стане 4%. Господин Велев изведнъж се загрижи за българския данъкоплатец, като неговото изказване отрече като данъкоплатци 2700 български автори, които са членове на „Музикаутор“.

Начетох се във Фейсбук и във вестници на хора, които нищо не разбират от авторски права, на хора, които гледат на българския автор като ламтящ само за пари. Всичките тези хора за мен са едни дървени философи, защото те нямат представа как се създава едно произведение и какво трябва да получи един автор от това произведение. Същият този дървен философ ходи и си купува сирене или кола или нещо друго и въобще не се пазари, а пък изведнъж се бърка в това, че българските автори искат да имат 4% от БНР за авторски права.

Аз бих посъветвал господин Велев много добре да си помисли за един важен факт – от една страна, той не извършва нищо конкретно да се увеличи българската музика в ефира, с което ще се увеличат и финансовите постъпления на българските автори, които ще могат да пишат и по-спокойно, да творят; от друга страна, когато „Музикаутор“ предлага тези 4% – те не се ли явяват като компенсация за българските автори, че българската музика по БНР не е, например, 75%? Смятам тези 4% за много реални както с цел уеднаквяване от европейска гледна точка, а също са една много навременна материална помощ за българските автори.

Целият този спор е абсолютно безсмислен и нищо друго не остава, освен в БНР да се вземат в ръце и да подпишат договор с исканията на „Музикаутор“, зад които седят 2700 автори. В противен случай с всеки изминал месец, първото нещо, което те губят, е младото поколение. Представете си как едно младо семейство пътува в колата и иска да чуе най-новата песен на Кристина Агилера. Като не я чуят по БНР, ще я чуят по друго радио! За мен с това, което прави БНР, колкото повече продължава да се изолира и да пуска тази музика, която върти в момента, загубите особено след 4-5 месеца ще бъдат катастрофални."

 

Автори в подкрепа на БНР:

Над 100 певци вече предоставиха песните си безвъзмездно на радиото. 

„Сред тях са ню джаз квартетът Eyot от Ниш, лауреати на MIDEM в Кан и на Umbria Jazz Balkanic Windows, първата албанска рокендрол група в света - Blla Blla Blla от Скопие. Продължаваме с изключително популярните турски даркуейвъри She Past Away (Бурса / Истанбул), електроакустичния микро-оркестър Underwater Chess от Солун, фрий-сърф-джаз квинтетът от Белград Fish In Oil и техните съграждани – прогресив-етно джазмените Naked, които до края на януари са на турне в Чили. Пост-поп колажистите „Демек“ ще слушаме и на живо на 26 януари по програма „Христо Ботев“, когато ще открият 17-ия сезон на радио фестивала „Аларма Пънк Джаз“, похвалиха се от радиото. 

Росица Кирилова предостави авторските права на 29 свои песни. 

Рок група "Епизод" предоставя авторските права върху албумите си „Нашите корени“, „Народът на Дуло“, „Старият войн“, както и правата върху новия албум на 11-годишната Виктория Миланова от Русе.

Теодосий Спасов предостави авторските права на новия си албум "Белези", записан с Оркестъра за народна музика на БНР.

Фронтменът на група "Сигнал" Йордан Караджов отстъпи за безплатно излъчване по Българското национално радио соловия си албум "Такъв е животът".

Пълния списък вижте тук

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Чистата съвест е най-добрата възглавница.”

Хенрик Ибсен, норвежки драматург, роден на 20 март преди 191 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.