МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Мандатът на президента Плевнелиев свърши. Политици от разни бои и журналисти от разни хранилки се надпреварват да му дават оценки.

Каквото и да говорят за него, той бе последователен в политиката си и истински европеец. Бе приел Европа като своя кауза и не й измени. Затова и европейските лидери го приемаха – и като равен, и като партньор, и като приятел.

А предишния, Първанов, го приемаха само в Азия. Защото по лични убеждения членуваше в Евразия.

Плевнелиев беше честен и не се облагодетелства от властта. Доказа, че е убеден демократ в „напечени” ситуации – при народни вълнения, при площадни безредици и при партийни боричкания. Не загуби ориентацията в мъглата и не обърна курса и посоката. Затова не могат да му простят – и червените, и „патриотите”, и „хибридите” от „пътя към Евразия”.

Има още много да злословят по негов адрес. Много важно! По-важно е какво мислят демократичните хора на България. А те съжаляват, че президентът Плевнелиев се отказа от втори мандат. След като най-голямата партия вдясно се отказа да го подкрепи. Сега дойде време ГЕРБ-ерите да съжаляват за политическото си дебеловратие.

Ако един президент иска да остане в историята, той трябва да покаже, че е личност, а не кандидатура на тоя и оня.

Плевнелиев започна мандата си като кандидатура на Борисов, но намери своя път. И го мина достойно.

А след него какъв път ще избере новият ни президент-генерал, тепърва ще гледаме.

Засега прогнозите не са оптимистични.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.