БНР публикува на сайта си позицията на проф. Велислав Минеков в предаването "Преди всички":

"Когато имате нищета, тя започва с нищета в образованието, преминава в нищета в културата и накрая имате роби, хора, които не могат да мислят. Подчинение, което съществува години наред и от което не можем да излезем. 

Нищетата носи своите последствия. Тя е състояние, от което трудно можете да излезете. Нищета е, когато имате загадъчни строежи и откупки за милиони, но нямате нито една откупка от български автор за последните 30 години. Милиони се дават за строеж на музей, наречен на социалистическото изкуство. Трябва да попитате каква е неговата посещаемост, за да разберете истинската трагедия на това начинание. То бе направено със съвсем други цели - основната цел са похарчените средства, другата цел е да се нанесе вреда на определени автори. Още по-интересно е да отидете до музея за съвременни изкуства до хотел "Хилтън" – това е музей без експозиция, а там са похарчени над 20 милиона евро чужди пари по норвежката програма. Искам да чуя обяснението за съществуването на този странен обект.  

Българските награди се превърнаха в кич, раздаването на ордени всяка седмица на килограм унищожи достойнството на това да бъдеш награден, още повече че бяха награждавани много съмнителни лица. Става дума за един много особен затворен кръг от бивши главни мултаци, заместник-главни мултаци и прочее. Кръгът на "Мултигруп" да го наречем, плюс малко свински крачета. Нещата в Министерството на културата взеха недостижим връх.

В българското Лувърче, което построихме, за първите три месеца загубата беше над 1 милион, а приходите - около 100 хиляди от първопроходниците в залите. Едно наум, че прочутата чалгаджийска кръчма остана недокосваема в този обект. Имате чалга и световна култура и наследство едновременно. Това се теми, които са нежелани, които не са обект на кой знае какъв интерес. Когато кажеш, че в културата се случва нищета, никой не го интересува." 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 200 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.