Речта на Мерил Стрийп, произнесана при връчването й на „Златен глобус“ за цялостно творчество:

„Обичам ви всички. Ще трябва да ме извините. Изгубих гласа си от крясъци и плач през този уикенд. А и изгубих ума си малко по-рано тази година. Затова ще се наложи да чета.

Благодаря на чуждестранните журналисти в Холивуд. Ще допълня това, което каза Хю Лори по-рано. Както вие, така и всички ние в тази зала, днес принадлежим към най-охулваната група в американското общество. Холивуд, чужденците, пресата. Но кои сме ние? А и какво изобщо е Холивуд. Той е просто сборище от хора, дошли от други места.

Аз съм родена, израснала и образована в обществените училища на Ню Джърси. Виола Дейвис е родена в колиба на арендатор в Южна Каролина и е израснала в Сентрал фолс, Лонг Айлънд. Сара Полсън е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е родена в семейство със седем или осем деца от Охайо. Ейми Адамс е родена в Италия. Натали Портман е родена в Йерусалим.

Къде са техните актове за раждане?

Прелестната Рут Нега е родена в Етиопия, а е отгледана в Ирландия, ако не се лъжа. Сега е тук, защото е номинирана за ролята си на провинциално момиче от Вирджиния. Райън Гослинг – като всички най-мили хора на света – е от Канада. А Дев Пател е роден в Кения, отраснал е в Лондон и сега е тук заради ролята си на индиец от Тасмания.

Холивуд е пълен с чужденци и хора, които „не са оттук“. Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА – смесени бойни изкуства, които не са изкуство. Дадоха ми общо три секунди, за да кажа всичко това.

Единствената ни задача като актьори е да влезем в живота на хората, които са различни от нас, и да ви покажем какво се случва вътре в тях.

А тази година имаше много, много, много силни роли, които свършиха точно тази зашеметяваща, пламенна работа.

Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби ноктите си в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби.

Това беше онзи момент, в който личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни, се подигра на журналист с увреждания – човек, когото превъзхожда по привилегии, власт и способност да отвърне на удара. Когато видях това изпълнение, сякаш сърцето ми беше разбито. Все още не мога да спра да мисля за него, защото не беше филм. Беше истинският живот.

И когато този инстинкт да унижаваш се моделира от човек с публична трибуна, от човек с власт, той се инфилтрира в живота на всички, защото сякаш дава разрешение на останалите да се държат по същия начин.

Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим.

И това ме кара да се обърна към журналистите. Имаме нужда от принципна журналистика, която да държи сметка на властта, да я привиква "на килимчето" при всяка изцепка. Затова основателите на нашата страна са вписали пресата и свободата й в конституцията. Така че бих помолила всеизвестната със своето благосъстояние Асоциация на чуждестранните журналисти в Холивуд, а и цялата ни общност, да се включат към комитета за защита на журналистите. Защото ще имаме нужда от тези хора в бъдеще. А те имат нужда ние да защитим истината.

И още нещо. Преди години бях на една снимачна площадка и се оплаквах от нещо – например, трябваше да работим по време на вечеря или снимахме твърде дълго, няма значение. Тогава Томи Лий Джоунс ми каза: „Мерил, не мислиш ли, че да си актьор е огромна привилегия?“. Да, така е. И трябва да си напомняме каква привилегия и отговорност е да бъдеш съпричастен. Всички трябва да се гордеем с работата, която Холивуд почита тази вечер.

Както веднъж ми каза моята приятелка – покойната Принцеса Лея – вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство. Благодаря ви."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 157 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.

Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед?

Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?