МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Наслушахме се на предсказания – от политици, политолози, социолози, астролози, врачки и баячки. 

А какво би казал един фейлетонист за Новата 2017? 

Че може да е сушава, може да е кишава, но във всеки случай ще е по-проста от предишната. 

Сигурно прогнозата ще се сбъдне – както е тръгнало, всяка нова година е с една идея по-проста. 

Това важи и за политиците – с всеки един мандат идват все по-семпли. А понякога семплите още по-семпло си повтарят мандатите. Ами ако потретят? 

Примери могат да се търсят не само у нас, а и по света. В една страна с претенции за световно господство си избраха доста семпъл президент. В друга страна, пак претедираща за световна сила, им налагат да си го преизбират – ту като президент, ту като премиер, несменяем лидер от началото на новото столетие. „Демократично е да бъда сменен, но не е целесъобразно” – скромно сочи себе си лидерът. 

„И най-мъдрият си е малко прост” – казваше Александър Островски в едноименната пиеса. 

Това важи не само за хората, а и за народите. 

Показват го всенародните допитвания – мъдър народ като англичаните се оказа и достатъчно прост, за да се събуди с махмурлук след „Брекзита” и да търси в „Гугъл” що е то ЕС? Днес двайсет процента от гласувалите за излизане от ЕС вече са на друго мнение. 

Ние, българите, не се различаваме в референдумите – тръгнахме с „Йовано, Йованке” да сменяме статуквото, а на сутринта като хайванки почнахме да четем в „Гугъл” що е то мажоритарен избор в два тура и къде има почва по света. 

Колко ли процента от гласувалите с „да” „за Славито” вече се усещат, че с гласа си няма да променят статуквото, а ще го бетонират? 

Прости ни изглеждат и швейцарците – на референдум отхвърлиха златна възможност – държавата да им плаща по 2500 франка месечно, пък те да си гледат живота. Колко ли от гласувалите с „не” сега съжаляват? 

Дума на отишлата си 2016 беше „пост-истина”. Което си е другото име на лъжата, но така е по-учтиво да викаме на политиците, а не направо да ги обиждаме на „лъж­ци”. 

„Пост-истините” у нас не са новост - те си вървят на всеки избори, като гарнитура към кебапчетата. Какви ли „пост-истини” ще ни сервират само след няколко месеца? Червената Мисис „Пост-истина” вече загрява за пост – премиерски. А когато нейната партия докопа властта, по правило следва криза – колко му е сегашната политическа да прерасне във финансова. Неслучайно в позитанския икономически екип отново главната роля е на министъра от Виденово време, оня с „поразяващата уста”, който ни организира хиперинфлацията преди двайсет години. 

Изглежда пак дойде време, двайсет години по-късно, за една хиперинфлацийка по нашенски... Населението имало спестени 50 милиарда по банките. Каква апетитна хапка за елита, разположен отпред и зад кулисите, за политици, финансисти, банкери и кредитни милионери! Усвоените наскоро четири милиарда от КТБ могат да се броят само за леко предястие.

Не е сигурно, че „хиперинфлация” ще е актуалната дума на Новата 2017 у нас, но за всеки случай насочвайте авоарите си към „Бурканбанк” – най-сигурната банка. 

Може и други думи да станат важни през 2017, но помнете ми думата: заедно с „пост” и „прост-истината” ще е водеща – простакът ще доминира над нормалния българин.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.