МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Наслушахме се на предсказания – от политици, политолози, социолози, астролози, врачки и баячки. 

А какво би казал един фейлетонист за Новата 2017? 

Че може да е сушава, може да е кишава, но във всеки случай ще е по-проста от предишната. 

Сигурно прогнозата ще се сбъдне – както е тръгнало, всяка нова година е с една идея по-проста. 

Това важи и за политиците – с всеки един мандат идват все по-семпли. А понякога семплите още по-семпло си повтарят мандатите. Ами ако потретят? 

Примери могат да се търсят не само у нас, а и по света. В една страна с претенции за световно господство си избраха доста семпъл президент. В друга страна, пак претедираща за световна сила, им налагат да си го преизбират – ту като президент, ту като премиер, несменяем лидер от началото на новото столетие. „Демократично е да бъда сменен, но не е целесъобразно” – скромно сочи себе си лидерът. 

„И най-мъдрият си е малко прост” – казваше Александър Островски в едноименната пиеса. 

Това важи не само за хората, а и за народите. 

Показват го всенародните допитвания – мъдър народ като англичаните се оказа и достатъчно прост, за да се събуди с махмурлук след „Брекзита” и да търси в „Гугъл” що е то ЕС? Днес двайсет процента от гласувалите за излизане от ЕС вече са на друго мнение. 

Ние, българите, не се различаваме в референдумите – тръгнахме с „Йовано, Йованке” да сменяме статуквото, а на сутринта като хайванки почнахме да четем в „Гугъл” що е то мажоритарен избор в два тура и къде има почва по света. 

Колко ли процента от гласувалите с „да” „за Славито” вече се усещат, че с гласа си няма да променят статуквото, а ще го бетонират? 

Прости ни изглеждат и швейцарците – на референдум отхвърлиха златна възможност – държавата да им плаща по 2500 франка месечно, пък те да си гледат живота. Колко ли от гласувалите с „не” сега съжаляват? 

Дума на отишлата си 2016 беше „пост-истина”. Което си е другото име на лъжата, но така е по-учтиво да викаме на политиците, а не направо да ги обиждаме на „лъж­ци”. 

„Пост-истините” у нас не са новост - те си вървят на всеки избори, като гарнитура към кебапчетата. Какви ли „пост-истини” ще ни сервират само след няколко месеца? Червената Мисис „Пост-истина” вече загрява за пост – премиерски. А когато нейната партия докопа властта, по правило следва криза – колко му е сегашната политическа да прерасне във финансова. Неслучайно в позитанския икономически екип отново главната роля е на министъра от Виденово време, оня с „поразяващата уста”, който ни организира хиперинфлацията преди двайсет години. 

Изглежда пак дойде време, двайсет години по-късно, за една хиперинфлацийка по нашенски... Населението имало спестени 50 милиарда по банките. Каква апетитна хапка за елита, разположен отпред и зад кулисите, за политици, финансисти, банкери и кредитни милионери! Усвоените наскоро четири милиарда от КТБ могат да се броят само за леко предястие.

Не е сигурно, че „хиперинфлация” ще е актуалната дума на Новата 2017 у нас, но за всеки случай насочвайте авоарите си към „Бурканбанк” – най-сигурната банка. 

Може и други думи да станат важни през 2017, но помнете ми думата: заедно с „пост” и „прост-истината” ще е водеща – простакът ще доминира над нормалния българин.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.