МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Наслушахме се на предсказания – от политици, политолози, социолози, астролози, врачки и баячки. 

А какво би казал един фейлетонист за Новата 2017? 

Че може да е сушава, може да е кишава, но във всеки случай ще е по-проста от предишната. 

Сигурно прогнозата ще се сбъдне – както е тръгнало, всяка нова година е с една идея по-проста. 

Това важи и за политиците – с всеки един мандат идват все по-семпли. А понякога семплите още по-семпло си повтарят мандатите. Ами ако потретят? 

Примери могат да се търсят не само у нас, а и по света. В една страна с претенции за световно господство си избраха доста семпъл президент. В друга страна, пак претедираща за световна сила, им налагат да си го преизбират – ту като президент, ту като премиер, несменяем лидер от началото на новото столетие. „Демократично е да бъда сменен, но не е целесъобразно” – скромно сочи себе си лидерът. 

„И най-мъдрият си е малко прост” – казваше Александър Островски в едноименната пиеса. 

Това важи не само за хората, а и за народите. 

Показват го всенародните допитвания – мъдър народ като англичаните се оказа и достатъчно прост, за да се събуди с махмурлук след „Брекзита” и да търси в „Гугъл” що е то ЕС? Днес двайсет процента от гласувалите за излизане от ЕС вече са на друго мнение. 

Ние, българите, не се различаваме в референдумите – тръгнахме с „Йовано, Йованке” да сменяме статуквото, а на сутринта като хайванки почнахме да четем в „Гугъл” що е то мажоритарен избор в два тура и къде има почва по света. 

Колко ли процента от гласувалите с „да” „за Славито” вече се усещат, че с гласа си няма да променят статуквото, а ще го бетонират? 

Прости ни изглеждат и швейцарците – на референдум отхвърлиха златна възможност – държавата да им плаща по 2500 франка месечно, пък те да си гледат живота. Колко ли от гласувалите с „не” сега съжаляват? 

Дума на отишлата си 2016 беше „пост-истина”. Което си е другото име на лъжата, но така е по-учтиво да викаме на политиците, а не направо да ги обиждаме на „лъж­ци”. 

„Пост-истините” у нас не са новост - те си вървят на всеки избори, като гарнитура към кебапчетата. Какви ли „пост-истини” ще ни сервират само след няколко месеца? Червената Мисис „Пост-истина” вече загрява за пост – премиерски. А когато нейната партия докопа властта, по правило следва криза – колко му е сегашната политическа да прерасне във финансова. Неслучайно в позитанския икономически екип отново главната роля е на министъра от Виденово време, оня с „поразяващата уста”, който ни организира хиперинфлацията преди двайсет години. 

Изглежда пак дойде време, двайсет години по-късно, за една хиперинфлацийка по нашенски... Населението имало спестени 50 милиарда по банките. Каква апетитна хапка за елита, разположен отпред и зад кулисите, за политици, финансисти, банкери и кредитни милионери! Усвоените наскоро четири милиарда от КТБ могат да се броят само за леко предястие.

Не е сигурно, че „хиперинфлация” ще е актуалната дума на Новата 2017 у нас, но за всеки случай насочвайте авоарите си към „Бурканбанк” – най-сигурната банка. 

Може и други думи да станат важни през 2017, но помнете ми думата: заедно с „пост” и „прост-истината” ще е водеща – простакът ще доминира над нормалния българин.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 79 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).