МИТКО НОВКОВ

Васил Гендов "Трънливият път на българския филм. 1910-1940. Мемоари", Жана Гендова "Това, което се премълчава в историята на българския филм. Спомени 1948", Българска национална филмотека и "Фабер", 2016

Някому ще се стори странно, че предлагам тази книга (всъщност две книги в една) за евентуален коледен подарък или само-подарък, тъй като не е художествена литература - роман, повести, разкази, а е документална проза. Само че, ако ми позволите тази шега, документалната българска проза не е за изпускане :-), от нея много може да се научи и много да се извлече за това кои сме, какви сме и що сме. Да не забравяме: една от най-великите български книги, "Записки по българските въстания", е тъкмо документална проза, такава е също и друга много голяма българска книга - "Житие и страдания грешнаго Софрония". "Строители на съвременна България" на Симеон Радев, "Път през годините" на Константин Константинов, "Бивалици" на Вера Мутафчиева - всички те са книги, включващи се в този жанр, но заедно с това са по-интересни и любопитни от много български (пък и не само български) романи. 

Та в тази връзка двете книги - мемоарите на Васил Гендов, автор и режисьор на първия български игрален филм "Българан е галант", 100 години от чието излъчване отпразнувахме през 2015-а, както и спомените на съпругата му Жана Гендова, са не някакви тясно специализирани четива, те са истинска хроника на българското в една от пистите на неговото културно движение - киното. 

Хрониката наистина е изпълнена с тръни, бодли и препъни-камъни, не мога да не спомена в тази връзка, че всъщност парите за първия български филм са предоставени от младата актриса Жана, тогава все още не пристанала на Васил, - всичките си лични спестявания му предоставя. Тоест за кой ли път у нас се потвърждава максимата, че ако ти се ще да правиш култура, не чакай от държавата, нито от общността - правиш си я за своя сметка и на свой риск. Нямате идея например колко ипотеки и колко кредити теглят двамата, за да теглят каручката на българското кино :-) Или пък прекрасната история за стомната: Гендов се въртял около кабинката на оператора, излъчващ филмите, тогава още неми, оня го видял, дал му празна стомна да я напълни с вода и... И от тази стомна тръгва, казано метафорично, българското кино

А историята с шефа на пожарната Юрий Захарчук, бивш белогвардейски офицер, който - за да участва Пожарната в снимките на "Земята гори", поискал от Гендов 20 000 лева за "пожарникарския фонд", които прибрал без да разпише каквото и да е и дори предупредил режисьора, че не бива да казва на пожарникарите, за да не се "създаде убеждение, че пожарната команда може да се ангажира срещу заплащане" :-). Както заключава Васил Гендов: "Така Захарчук прибра 20 000 лева за "фонда", които бяха по-голямата част от черния договор, който подписах." Да ни напомня тая случка за нещо от днес, а? Това са сладостите на спомените и мемоарите, на т.нар. "документална проза": осъзнаваш, че сякаш едни и същи са пропастите, дебнещи човека не само тук у нас (макар че у нас май го дебнат по-съсредоточено и начесто), но и навсякъде по белия свят :-). 

Така че намерете тази книга, тя не се продава, може би ще успеете да си я набавите било във Филмотеката, било от малкото останали кина, за да установите колко е сладък разказът - е, отчитаме, че и Васил, и Жана са отдали дан на времето, през което са го писали, времето на култа, но това е бял кахър. 

А тъй като не успях да открия в мрежата изображение на томчето, предлагам кадър от филма "Бай Ганю" с режисьор Васил Гендов, в главната роля Стоян Михайлов Попов, по-известен като Чичо Стоян ("Все за нещо ще намери да се начумери" - стихотворението за сърдиткото, толкова прочуто, е негово), за когото могат да се разкажат сума ти още интересни истории, свързани с любовта му към театъра, но... за Чичо Стоян някой друг път.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 80 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.