Михаил Вешим, в. "Стършел"

Миналата година гостувах в Брюксел, поканен на среща с български ученици, които учат в елитно европейско училище. Бяха деца и младежи – от 1 до 12 клас. Разказах им за Захари Стоянов – какъв велик българин! До 16-ата си година е овчар, почти не знае буквите. После сам, в Русенското читалище, се научава да чете и пише. По-късно, пак сам – без учители и частни уроци, научава френски и английски. Участва във въстания и хвърковати чети, в бунтове и съединения. Строи Нова България – занимава се с политика и журналистика, става председател на парламента, едновременно с това пише кореспонденции на френски и английски за „Льо Монд” и „Таймс“. Написва „Записки по българските въстания”, книга, която всички българи трябва да знаят...

- Не я знаят – прекъсна ме тяхната учителка, – няма я в учебната програма...

Наскоро имах среща с дванайсетокласници от престижна гимназия в Благоевград – бъдещи икономисти. Споменах Йовковия разказ „Песента на колелетата”. Погледнаха ме с празен поглед – не бяха чували за автора. Пък разказа го нямало в програмата.

Тогава споменах Гери-Никол – тук погледите им светнаха. Светнаха и екранчетата на смартфоните им – от разни страни в класната стая се разнесе клипът на любимката им.

Ето до това доведоха всичките образователни реформи – мястото на Захари Стоянов и Йовков го заеха Криско, Фики Стораро и Гери-Никол. Помогнаха и родителите, като оставиха децата си да се възпитават на воля в социалните мрежи. И медиите, разбира се, които охотно отделят екранно време на всяка тъпотия. Колкото по-голяма е една глупост, толкова по-често ще я дават по телевизията. Проглушиха ни ушите с маането „Исдислав” на Фики Стораро, а пък оная вечер Нова телевизия отдели половин час в прайм-тайма си на „Яката дупара кой ще я бара” - тоталния хит на Гери-Никол.

„Портрет на едно поколение” – така беше озаглавено интервюто със „звездата”, която е още ученичка. Нагласена като елитна компаньонка, Гери очевидно не може да пее, но пък интезивно върти задните си части.

Ако това е портретът на поколението, в този портрет се виждат най-вече „задни части” и съвсем малко сиво вещество. Защо се чудим тогава, че ученички, Герини връстнички, се бият помежду си, снимат боя и го качват във Фейсбук, за да събират „лайквания”? Защо се чудим, че „наш кретен” рита жена по стълбите в Берлинското метро?

Ами вижте му снимките в мрежите – позира по потник и с татуировки – събирателен образ между мургавия Фики Стораро и татуирания Слави Трифонов. Ама бил циганин... Че българите не бият ли? Агресията и простотията нямат цвят на кожата и етнически произход. Един нашенец, световноизвестен футболист и „доктор хонорис кауза”, не е циганин, но псува като каруцар и налита на бой без причина. На бой налиташе и културният ни министър, който преди години счупи носа на полицай пред столичната община...

Ето това сме ние – „българи-юнаци”. Такива са ни днешните юначества, колкото и да не искаме да си ги признаем...

И не сме никакви последователи на Левски и Ботев, нищо, че като Динко от Ямбол си ги татуираме на гърдите или на плешките. И разнасяме портретите им, с изпъчени гърди и широки плещи, по митинги срещу мигрантите.

Една единайсетокласничка от елитна столична гимназия ми каза, че случайно прочела някакъв разказ от Иван Вазов и много й харесал. Имал странното заглавие „Дядо Йоцо гледа”.

- Не сте ли го учили досега?

- Няма го в програмата...

Оказва се, че единайсетокласниците не са „прогледнали” за може би най-известния разказ в литературата ни. Но за разлика от дядо Йоцо, който бе „честит слепец”, те не са честити, а просто „слепци” – взряни в екраните на таблети и смартфони.

Тук вече вината ще поема аз, защото въпросната гимназистка ми е близка, по-точно роднина, най-точно - моя дъщеря. Къде съм бил, къде съм гледал, защо ли досега не съм й дал да прочете „Дядо Йоцо гледа”?

Може би прекалено съм разчитал на училището – по наше време родната класика я дъвчех­ме с часове в класната стая.

Сега не знам какво дъвчат в часовете по литература, дано поне да е дъвка... И ето го резултата от десетките образователни реформи на разните министри и специалисти.

Ще опитам следното – ще стана приятел с дъщеря си във Фейса. И ще й постна „Иде ли?”. Пък да видим лайкване ли ще получа или игнорване?

Опитайте и вие с вашите деца, ако сте приятели с тях в социалните мрежи – постнете им по един свой любим разказ.

Току виж го прочели - клишето казва, че по Коледа стават чудеса.

Коментари  

0 #1 Петя Маринова 22-12-2016 13:35
Прочетох статията и веднага реагирам на написаното в нея. Учител съм по български език и литература и бих искала да уведомя автора на статията,че и двата споменати разказа- и на Йовков, и на Вазов- са в задължителната учебна програма по литература, съответно за 12 и 11 клас. Не знам на какви ученици сте попаднали, но смея да твърдя, че моите познават текстовете на тези творби! Думите Ви не са за статия във вестник, а размишления със съвестта на всеки един родител или учител!
Цитиране
  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота е като в театъра: с най-големи изисквания са тези, които не са си платили за местата.“

Саша Гитри, френски режисьор, драматург и актьор, роден на 21 февруари преди 134 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.