Михаил Вешим, "Стършел"

Имаше такова детско филмче. „Барбароните” бяха едни симпатични дебеланковци, без определена форма. Можеха лесно да се превръщат в автомобил или в диван, в облак или в трамвай. Обтекаемите им размери се меняха според ситуацията. Най-възрастният от фамилията, Татко Барба, служеше като пример за приспособяване на по-малките барбарончета.

Ето това детско филмче показва истинското състояние на прокуратурата. Там работят цяло семейство такива „барбарони”, масивни по размери и заплати, които се преструват на какво ли не за пред обществото, а реален резултат от дейността им няма. Техният началник, типичен Татко Барба, освен обтекаемата си осанка, има и приспособим характер. Готов е да заеме всякаква форма, според случая. Избран при първото управление на Борисов, Главният Татко Барба бе мека възглавница за управляващите. Щом Бойко подаде оставка, Барбата полегна като изтривалка пред детето-чудо Пеевски – помните ли как арестува двама души, които уж организирали убийството на бизнесмена? А помните ли как нареди обиск в офисите на банкера Цветан Василев, което всъщност доведе до бързия фалит на Корпоративната банка?

И сега Татко Барба остана верен на стила си. Докато траеше управлението на Борисов-2, Главният обтекаем прокурор бе заел форма, удобна за правителството. След оставката изведнаж се трансформира в строг обвинител и взе да привиква един по един вече бившите министри и да ги кичи с обвинения. Вдигна голям шум пред медиите с гръмки изявления и интервюта, сякаш залавя важни държавни престъпници – действия типично барбаронски и фарфаронски.

Миналата седмица видяхме най-новият подвиг от приключенията на Татко Барба. Той се срещна със Слави Трифонов и, за да му се хареса, се разля в захаросани славословия. Разтече се като буркан мед в краката на шоумена и зае позицията му. Без да има необходимия брой гласове, неуспелият референдум бе признат от нашия Главен прокурор за действителен, а въпросите му – за задължителни. Абсолютно противоречие със законите в държавата, които един Главен прокурор по задължение трябва да защитава.

Един Главен прокурор може да защити законите и гражданите в една държава, само ако характерът му не е барбаронски–фарфаронски. Истинският Прокурор не е Барба-герой с променлив овал, той думата си не мени според ситуацията и не се превръща лесно ту в мека възглавница, ту в удобна изтривалка.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.