"Ще представям "Матрицата", един от моите любими филми, на 14 декември от 18 ч. в театралната зала на Софийския университет ("Алма Алтер"). Това е по програма на Културния център на СУ. По-долу е резюмето ми. Ако ви е интересно, заповядайте! Залата е малка", написа във "Фейсбук" писателят Милен Русков. Прочетете неговото есе за известния филм:

„Матрицата” е филм с дълбок гностически смисъл. Всъщност едва ли има друго произведение на изкуството изобщо, в което идеите на древния гностицизъм да присъстват толкова силно и отчетливо.

Преди всичко става дума за неговата космогония, т.е. гностическия мит за сътворението. Но също за неговия дуалистичен светоглед, дуалистичната му версия за света – понеже Бог има, но светът не е създаден от него. Светът е създаден от Демиурга („занаятчия”, „майстор” на старогръцки) в гнозиса, или от Архитекта на Матрицата във филма. Демиургът е Богът от Стария завет (Ялдабаот, както го наричат гностиците, или Йехова, Яхве) и неслучайно корабът на бунтовниците от филма се нарича „Навуходоносор” – Навуходоносор е царят на Вавилон, за който се разказва в книгата на пророк Данаил и който разрушил Соломоновия храм, както и въобще Йерусалим, и отвел юдеите в робство.

Дуализмът идва от възгледа, че светът е грешка („аномалия в изчисленията”, както казва Архитектът за Матрицата), възникнала в резултат на това, че София (Мъдростта) – чието съответствие във филма е Пророчицата, the Oracle, - последният от 30-те еона на нематериалното Божествено тяло, в желанието си да стигне по-близо до своя източник, the source, изпада от това Тяло, и тогава ражда сина си Ялдабаот, създателя на света. Ялдабаот е „пометнато дете”, казано с езика на гностиците, и не е приет в плеромата, т.е. пълнотата, на Божественото тяло. Поради това той създава света на материята, в който се опитва да уподоби високия духовен свят. Светът е симулакрум, както би казал обичаният от братята Уашовски философ Бодрияр.

„Добре дошъл в пустотата на реалното”, репликата на Морфей към Нео във филма, може да е колкото парафраза на Бодрияр, толкова и парафраза на гностическото понятие за кеномата, т.е. пустотата, на материалния свят. Кеномата е пустота, която Демиургът непрекъснато запълва с безброй симулакруми, опитвайки се да уподоби плеромата, пълнотата на Божествения свят. Но те нямат същност, те са, тъй да се каже, програми, привидности. Човекът е една от тях. Неговото тяло е създадено от Демиурга, от Архитекта, но духът му е вдъхнат от София, която се смилила над него.

По подобен начин във филма Пророчицата се опитва да помогне на хората. Но така в човека попада Божествената искра, която, в момента, в който се самоосъзнае – червеното хапче във филма, - се опитва да се върне в своята родина и да се освободи от Матрицата на света, и така се превръща в противник на Архитекта, на своя полу-създател, както би било най-правилно да се каже. Дуализмът минава през самия човек, разделя го на две. Така, осъзнал се, човек става гностически бунтовник, еретически герой. Това именно е Нео.

Източник "Фейсбук"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.