"Ще представям "Матрицата", един от моите любими филми, на 14 декември от 18 ч. в театралната зала на Софийския университет ("Алма Алтер"). Това е по програма на Културния център на СУ. По-долу е резюмето ми. Ако ви е интересно, заповядайте! Залата е малка", написа във "Фейсбук" писателят Милен Русков. Прочетете неговото есе за известния филм:

„Матрицата” е филм с дълбок гностически смисъл. Всъщност едва ли има друго произведение на изкуството изобщо, в което идеите на древния гностицизъм да присъстват толкова силно и отчетливо.

Преди всичко става дума за неговата космогония, т.е. гностическия мит за сътворението. Но също за неговия дуалистичен светоглед, дуалистичната му версия за света – понеже Бог има, но светът не е създаден от него. Светът е създаден от Демиурга („занаятчия”, „майстор” на старогръцки) в гнозиса, или от Архитекта на Матрицата във филма. Демиургът е Богът от Стария завет (Ялдабаот, както го наричат гностиците, или Йехова, Яхве) и неслучайно корабът на бунтовниците от филма се нарича „Навуходоносор” – Навуходоносор е царят на Вавилон, за който се разказва в книгата на пророк Данаил и който разрушил Соломоновия храм, както и въобще Йерусалим, и отвел юдеите в робство.

Дуализмът идва от възгледа, че светът е грешка („аномалия в изчисленията”, както казва Архитектът за Матрицата), възникнала в резултат на това, че София (Мъдростта) – чието съответствие във филма е Пророчицата, the Oracle, - последният от 30-те еона на нематериалното Божествено тяло, в желанието си да стигне по-близо до своя източник, the source, изпада от това Тяло, и тогава ражда сина си Ялдабаот, създателя на света. Ялдабаот е „пометнато дете”, казано с езика на гностиците, и не е приет в плеромата, т.е. пълнотата, на Божественото тяло. Поради това той създава света на материята, в който се опитва да уподоби високия духовен свят. Светът е симулакрум, както би казал обичаният от братята Уашовски философ Бодрияр.

„Добре дошъл в пустотата на реалното”, репликата на Морфей към Нео във филма, може да е колкото парафраза на Бодрияр, толкова и парафраза на гностическото понятие за кеномата, т.е. пустотата, на материалния свят. Кеномата е пустота, която Демиургът непрекъснато запълва с безброй симулакруми, опитвайки се да уподоби плеромата, пълнотата на Божествения свят. Но те нямат същност, те са, тъй да се каже, програми, привидности. Човекът е една от тях. Неговото тяло е създадено от Демиурга, от Архитекта, но духът му е вдъхнат от София, която се смилила над него.

По подобен начин във филма Пророчицата се опитва да помогне на хората. Но така в човека попада Божествената искра, която, в момента, в който се самоосъзнае – червеното хапче във филма, - се опитва да се върне в своята родина и да се освободи от Матрицата на света, и така се превръща в противник на Архитекта, на своя полу-създател, както би било най-правилно да се каже. Дуализмът минава през самия човек, разделя го на две. Така, осъзнал се, човек става гностически бунтовник, еретически герой. Това именно е Нео.

Източник "Фейсбук"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 79 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.