Михаил ВЕШИМ, в. "Стършел"

В неделя имаше избори за президент. Резултатите са известни. И започнаха пазарлъци – кой кого ще подкрепи на балотажа. 

Пък аз на другия ден след изборите си купих матрак, старият се бе износил. Новият бе модерен - с мемори пяна. Или казано на български – матрак с памет. Полегнах върху новата покупка, унесох се в дрямка и ето какво сънувах: Лукановата зима – опашки за мляко, купони за сирене и за бензин, режим на тока...

Завъртях се на другата страна и ми се присъни „времето на СПолуката” – управлението на Жан Виденов. Хиперинфлация - доларът скача до небесата, заплатите ни стават по 5 долара, финансовият министър, бесепарят Румен Гечев е отворил голяма уста да ни обясни колко добре живеем, банки гърмят, а народът хвърля камъни по парламента...

Пъшкам и се въртя върху матрака, прогонвам кошмара от Виденовото време, иска ми се да сънувам нормален сън за нормална държава с нормални хора.

Унасям се и сънувам такъв щастлив сън, в който страната ми е станала член на Евросъюза. Но точно тогава ми се явява един бивш държавен глава с картонче от ДС и агентурен псевдоним Гоце. Преди да влезе в президентството, Гоце е пръв приятел на сръбския комунист Милошевич, по-късно подсъдим в Хага за престъпления срещу човечеството. Щом става държавен глава, „нашто” Гоце изтегля всичките „наши другари” от „Позитано” на „Дондуков”2 и ги туря на държавна ясла и заплата. Цял куп ченгета и партийни номенклатури се намърдват в управлението. Главата на държавата твърди, че е за Евросъюза, но не пътува към Европа (там не го и канят), а тегли към Азия, по-точно към Путинова Евразия... В Узбекистан извършва ловен подвиг, който го прославя по света - убива архар, защитен екземпляр от Червената книга... Сам Великият Владимир Владимирович ни посещава на няколко пъти по лична покана на Гоце и двамата президенти, в неформалната атмосфера на софийски пиано-бар подписват договори за съвместни енергийни проекти... Уж президентът ни по Конституция нямал правомощия да се бърка в икономиката, пък Гоце лично ни надяна руския Голям шлем... Тоя Голям шлем, на който сега плащаме милиардните неустойки, си го носим от негово време...

Гоце отмина да прави нова партия, но кошмарът не свърши – в съня ми се показа червен генерал – бивш натовец, а сега взет под аренда от нови господари. И по тяхна заповед, нали е дисциплиниран военен, е готов за завой на изток.

Събудих се окончателно – уж нов матрак, пък неудобен. Прогонва съня и припомня кошмари. Май много му е дошла мемори пяната – трябва ли производителите да слагат в един матрак чак толкова памет?

После се усетих – матракът ми даваше ясни знаци накъде в неделя – в изборната неделя. На кого да кажа „да” за балотажа.

Умен матрак излезе, освободи ме от колебания в деня за размисъл.

Но лошото е, когато матраците имат повече памет от избирателите.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.