МИХАИЛ МИШКОЕД, в. "Стършел"

Като види човек списъка на кандидатите за президенти, а и като гледа телевизионите им изяви, неминуемо ще се запита: това ли получихме след 25 години преход? С какво заслужихме Пищова и Шишарката, бившия пандизчия Петното, ченгетата-патриоти Велизар Енчев и Красимир Каракачанов? Може ли в Щатите до финала да стигнат две двойки, а у нас – двайсет и една? В коя друга нормална страна ще допуснат за поста държавен глава да се състезават бивши агенти на ДС, криминални типове и първични индивиди с оскъден умствен багаж?

Конституционното право на всеки българин да се кандидатира за президент трябва да се преразгледа. И да се внесат нужните уточнения. Лустрация за бившите „куки” така и не наложихме, но кандидатите поне да се явят на психотест. Такъв тест е задължителен за шофьорите, а за претендентите за държавното кормило не е. Ако сегашните двойки бъдат подложени на психотест, поне половината няма да го издържат.

По-малко кандидати, по-малко харчове за държавата – за бюлетини и за медийна разгласа. Сега всеки претендент за „Дондуков” 2 получава 40 хиляди лева държавна помощ под формата на ваучери, с които да финансира участието си по медиите.

Могат ли ваучерите да се върнат в джоба на кандидатите като „суха пара”? Твърди се, че и за това била измислена врътка – договори за медийно участие с кабеларки из провинцията. После кабеларките, щом получат парите от държавата, ще ги делкат с кандидатите.

Тоест, желаещите за „Дондуков” 2 не са толкова луди, колкото изглеждат – да се показват по телевизиите само за едната слава. От президентската кампания те ще изкарат и някой лев.

Някой лев на гърба на данъкоплатците...

А данъкоплатците ще псуват демокрацията и с носталгия ще си спомнят времената на Живков.

Което е и целта на кукловодите на прехода.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.