МИХАИЛ МИШКОЕД, в. "Стършел"

Като види човек списъка на кандидатите за президенти, а и като гледа телевизионите им изяви, неминуемо ще се запита: това ли получихме след 25 години преход? С какво заслужихме Пищова и Шишарката, бившия пандизчия Петното, ченгетата-патриоти Велизар Енчев и Красимир Каракачанов? Може ли в Щатите до финала да стигнат две двойки, а у нас – двайсет и една? В коя друга нормална страна ще допуснат за поста държавен глава да се състезават бивши агенти на ДС, криминални типове и първични индивиди с оскъден умствен багаж?

Конституционното право на всеки българин да се кандидатира за президент трябва да се преразгледа. И да се внесат нужните уточнения. Лустрация за бившите „куки” така и не наложихме, но кандидатите поне да се явят на психотест. Такъв тест е задължителен за шофьорите, а за претендентите за държавното кормило не е. Ако сегашните двойки бъдат подложени на психотест, поне половината няма да го издържат.

По-малко кандидати, по-малко харчове за държавата – за бюлетини и за медийна разгласа. Сега всеки претендент за „Дондуков” 2 получава 40 хиляди лева държавна помощ под формата на ваучери, с които да финансира участието си по медиите.

Могат ли ваучерите да се върнат в джоба на кандидатите като „суха пара”? Твърди се, че и за това била измислена врътка – договори за медийно участие с кабеларки из провинцията. После кабеларките, щом получат парите от държавата, ще ги делкат с кандидатите.

Тоест, желаещите за „Дондуков” 2 не са толкова луди, колкото изглеждат – да се показват по телевизиите само за едната слава. От президентската кампания те ще изкарат и някой лев.

Някой лев на гърба на данъкоплатците...

А данъкоплатците ще псуват демокрацията и с носталгия ще си спомнят времената на Живков.

Което е и целта на кукловодите на прехода.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.