Иржи Менцел  - едно от големите имена на чешкото кино, беше в София за фестивала "CineLibri". По същото време на български излезе и книгата му „Капризни години“. Вижте какво каза известният режисьор пред БНТ: 

„Капитализмът е смешен, комунизмът е трагичен. Това, което е става в света сега е една мешавица - всяка трагедия има своите смешни страни. Не бих взел Доналд Тръмп за актьор в мой филм, защото чак толкова лоши филми не правя. 

Имах смешен живот. Просто имах голям късмет. За това, което мога и знам, стигнах доста високо. Получих повече, отколкото заслужавам. Кой днес може да каже това? Говоря лошо за себе си, защото по-лошо е, когато другите говорят лошо за мен. 

Проблемът в Чехия е, че много умни хора се разбягаха в края на миналото столетие, а сега продължават да напускат. Тъпаците решават нещата в демократичната държава – те просто са повече. При това положение как да се изявят умните? Глупавите водят нещата към ада. Те непрекъснато обръщат очи към руснаците. 

Има демократични страни, където повече умни хора са на власт. Има и страни, които нямат достатъчен потенциал за демокрация. И това е пътят към ада. 

Хуморът е само една част от моите филми. Зад усмивката се крие много горчилка

Швейк е фигура с много лица. Зависи от коя страна гледате на него. Испанците имат Дон Кихот, руснаците – Идиот, ние – Швейк. Това е характеристика на съответния народ.

Не ходя на кино. Не гледам филмите си, аз съм ги гледал! Големите продукции в киното ще останат и в бъдеще, но техниката върви с такива големи крачки напред, че филми на практика може да прави всеки. Обаче това е жалко за киното. 

Цялата човешка история е проява на егоизъм. Кога е имало някаква саможертва? От време на време възниква идея, която се опитва да спре егоизма. Обаче човешката история е история на егоизма. Не бива да бъдем слепи за това.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Колкото повечето сме управлявани от идиоти и нямаме контрол върху съдбите си, толкова повече се нуждаем от истории кои сме, откъде идваме и какво е възможно.”

Алън Рикман, английски актьор и режисьор, роден на 21 февруари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.