РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел“

Испания за средния българин е страната на маслините, на Барса и на Гошка, отишла там да си изкарва хляба, пък спечелила петдесет милиона от лотарията.

Ще речете – защо обиждате така средния българин? Ето защо.

Насред Добрич, в книжарницата на бившия учител Коста Коларов, приятел на вестника, се продават и учебници втора ръка - за нови парите не стигат. В един хубав ден от опърпан учебник по история изпада ей това листче – писмената работа на десетокласничката Сара.

За по-прегледно – ето го и преписано на чисто, със запазен правопис.

Писмена Работа

Испания в гражданската война

1. Развитие на Изпания до І С. С. В.

2. Разклаштане на монархията

- Изпания е концитозна монархия През Септември 1923 г се извършва военен предврад Генерал Примо де ривери

Остановява се воена диктатура има две републикации в Испани

ХІІІ 3. Крал Алфонсо си зима оставка и презема изпания

Само толкова знам госпожо не мога повече

На това отчаяната учителка е написала четворка с два минуса – все пак детето трябва да завърши средно образование. При това – в училището, което го е оставило неграмотно, защото за поредицата образователни реформатори, които се упражниха върху българските деца, бройката в клас бе по-важ­на от грамотността – парите, както знаем, следват ученика. А малкото ученици водят до закриването на самото училище и изпращането на учителите на борсата или, в по-добрия случай – при Гошка, в Испания. Накъдето ще тръгнат и повечето от учениците им веднага, след като преброят до дванайсет през прозорците на абитуриентските лимузини.

Има и по-лош вариант – тъй като и субсидията следва студента, с четворките в дип­ломата си детето да бъде прието в някой от десетките, плачещи за студенти, нацвъкани из страната университети. И един хубав ден да получи тапия за юрист, журналист, библиотекар, учител, защото субсидията, както вече казахме, е по-важна от слънцето и въздуха… И, въоръжено с тая тапия, да отиде да налива в главите на следващите поколения висши истини за живота, да ги учи на правопис, на история, на гражданско поведение… Кой знае – ако се окаже пробивно, може и политическа кариера да направи, общински бюджет да разпределя, а защо не и републикански (извинете – на републикацията).

Ако пък няма амбиции или средства за семестриалните такси, ще си намери някаква работа, ще се ожени, ще си народи дечица – неграмотни като самите си родители. Ще блъска за минимална заплата и ще стърже билетчета с надежда за милион. От време на време при него ще идват разни грамотни люде и ще питат – мили хора, искате ли да си построим атомна централа или не? Или – искате ли да променим конституцията ей така, че ние да крадем по-малко? И неграмотните ще решават проблемите на енергетиката и инициират конституционни (извинете – концитозни) промени, а в останалото време срещу някой лев и малка почерпка с гласуване ще формират парламентарни коалиции.

По-възрастните ще си имаме друга занимавка - на летището от едната страна ще посрещаме децата, спечелили международни състезания по математика или физика, а от другата страна ще махаме на миналогодишните шампиони, които отпътуват с ескалатора към самолета, който ще ги отведе някъде другаде – там, където бившите четворкаджии няма да решават съдбата им.

А в образователното министерство на нашата република (извинете – републикация) ще получават благодарствени писма от отдавна изкласилите ученици, намерили щастието си в Испания (извинете – Изпания).

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация