ФРЕДЕРИК БЕГБЕДЕ

Защо един писател решава да се захване с киното? Несъмнено, за да разсъблича актриси. Но все пак съзирам и три други причини: 1. За да овладее друг език. 2. За да излезе навън. 3. За да не е толкова самотен.

От все сърце благодаря на „Синелибри” за тази огромна чест. Фестивалът свързва литературата с киното, а аз точно това искам да правя. Радвам се, че някой признава, че писателят не е най-неподходящият човек на света, за да осъществи сам адаптирането на книгите си. Този филм е вторият ми опит, след „Любовта трае три години“, и наградата ме подтиква да продължа.

Сюжетът на филма се съдържа в една единствена дума: неговото заглавие. ИДЕАЛЪТ. Какъв е днешният ни идеал? Да живеем сред манекени? Да избягаме далеч от обществото? Да отгледаме децата си в градина? Да вдигнем революция? Капитализъм, комунизъм, национализъм, социализъм, националсоциализъм… Всички идеали са преразгледани и осмени (без ислямизма, защото не искам да бъда обезглавен). Филмът е каталог на мечтите – почти всички опасни или лъжовни. Често бъркаме идеала си. Пропагандата има за задача да ни убеди, че ще бъдем щастливи по един или друг начин… Френският лукс е новият опиум за народа.

Естествено става дума за окарикатуряване. Още от времето на Рабле и Молиер в моята страна сатирата е издигната в изкуство. Но това изкуство става все по-трудно. В Париж през 2015 г. загинаха художници, защото рисуваха карикатури. „99 франка“ на Ян Кунен бе чудесен филм, но пресата го разби, защото всички журналисти са на заплата при рекламодателите. Същото се случи и с „Идеалът“: бях нападан, защото критикувам света на модата, към който принадлежа. Открай време подходът ми е бил такъв: съдържа се в една простичка дума – САМОКРИТИКА.

В „Идеалът“, както и в „99 франка“, исках да обърна срещу професията си нейните собствени оръжия. По-скоро се опитвам да преодолея противоречията си, като ги показвам, отколкото лицемерно да ги крия. Да, аз съм запленен от физическата красота, но същевременно я намирам за фашистка. Да, възмущава ме несправедливостта, която забранява на жените да остаряват, да надебеляват и им налага непостижим физически модел, без помощта на фотошоп или хирург. Същевременно ръководя списание, в което снимките се ретушират. Да, за всички е ясно, че рекламата е лъжовна, расистка и сексистка. Но същевременно аз си изкарвам хляба от тази система. Значи съм доносник, предател. Аз свидетелствам, за да се освободя от чувството за вина. Опитвам се донякъде да променя нещата от моето ниско ниво. Но не съм нито светец, нито пример за благочестие. Противоречията ми са жалки и аз ги показвам във филма, защото те са такива и в обществото, в което живея: всички страдаме, с наслада, под диктатурата на красотата. Харесваме удобния си затвор. Вероятно болката от незадоволеното желание влудява джихадистите. Тази фрустрация, този „фашизъм“ е едновременно ад и рай. Защо да не си позволя да се надсмея над това?

Благодаря ви, че тази вечер сте толкова много. А, и още нещо: това е първото представяне на „Идеалът“ извън Франция. Елате след прожекцията да ми кажете какво мислите за филма. Това истински ме интересува. Направих филма, за да ви накарам да реагирате. Така че, каквато и да е реакцията ви, тя ме вълнува. Точно затова правя кино. Защото когато пишеш книга, никога не чуваш реакцията на публиката. Приятно гледане!

 

Източник: издателство "Колибри"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

Джулиан Барнс, английски писател, роден на 19 януари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.