МИЛЕН РУСКОВ, „Фейсбук“

Извинявам се, че навлизам в подробности, но това е единият начин да се отговори на статията на Д. Енев. Озаглавена малко като за шпионски филм, впрочем. Много раздразнен текст е написал човекът. Дотам, че просто лъже. Този иначе християнин. Или пък просто е подведен, но не е пожелал да провери информацията си или просто да се въздържи от изказването на твърдения, за които не е сигурен. Например казва, че съм подписал два договора в Албания "от лакомия". Това просто не е вярно. Подписал съм само един. А другият е подписан от мое име без мое знание, и затова възникна проблем. Може и да има лакомия, но не е от моя страна. А най-вероятно става дума просто за лоша комуникация.

Освен това удобно премълчава някои неща. Например казва, че два пъти е гласувал за мен за различни награди, но не казва, че пък в един много важен случай е гласувал против мен - за Европейската награда за литература през 2011, когато загубих срещу друг автор с 3:2 гласа, и един от трите гласа беше негов. Както и за наградата "Хеликон", когато също гласува за друга книга. Така че два пъти е гласувал за мен, два пъти против. Нямам нищо против, но да не се опитва да се изкарва мой благодетел и да твърди, че аз съм му длъжник, защото просто не е вярно. И това удобно е забравил християнина.

Заема поза, че слизал до нашето ниво. Ама той всъщност е доста под него. Откъдето и да хванеш статията му, тя е просто отчайваща. Направо просташка. Заядлива на дребно. Не съм го бил почерпил за Европейската си награда, след като е бил в комисията. Ох... Почерпил съм, когото искам.

Ами когато започва да обсъжда книгите ми. Там пък какъв цирк е. Хем сърби, хем боли. Някак си не може да каже, че са слаби, но гледа на всяка някакъв кусур да намери. Изглежда смешен в тоя момент. И пак разбира се смесва факти с измишльотини и полуистини. "Възвишение" дишало прахта на "Калуня Каля" в класациите. Глупости. Това е част от опита му да обезцени "Възвишение" чрез сравнението с "Калуня Каля". Един вид това хубаво, ама онова пък какво е - ехеее... Всъщност "Калунята" е една малко скучна книга от края на 80-те год., което много й личи. Никакво чувство за хумор, никаква ирония.

След това, направо детински, си включва рецензията от Н. Фенерски за своята книга "Гризли". Това под формата на препоръка да следим написаното от Фенерски. Толкова е наивно, че нямам думи!

След това се прави на информиран за работата ми в момента, за която очевидно е подочул нещо, и отново с големи преувеличения. Като не пропуска възможността да ме нарече "самовлюбен автор". От това, което виждам, тъкмо той е самовлюбен автор. Впрочем аз знам това и отпреди. Той винаги се е чувствал недооценен. Това го настройва малко враждебно към единиците, които са успели да постигнат по-голямо признание от него. Но не и към Георги Господинов. Двамата с него станаха вече добри дружки. И двамата са орденоносци от тази година, и двамата са носители на наградата "Перото" от тази. Единият е представител на дясната литературна конюнктура, другият на лявата литературна конюнктура. Те имат квоти - едните излъчват единия, другите излъчват другия. Разделението е успоредно на това по политическа линия. И виж сега как добре са се разбрали. Всъщност те добре се разбират. Понеже действат по сходни механизми.

 

Коментари  

+2 #4 П. В. 27-09-2016 07:20
Всеки има право да се защити. "Възвишение" е явление в новата ни литература.
Цитиране
+2 #3 Митко 25-09-2016 06:37
Мисля, че скромно се защитава Милен Русков, и то най-вече от фактологически лъжи.
И съответно като всеки човек той си има право на свое мнение и го споделя. Без да взимам страна в това си мисля, по-жалкото е, че медиите и читателите сами създават една жълта лой и всички сме сеирджии в едно ненужно какнижещо чесане на езиците, което не ни прави по-достойни. Ние имаме нужда от литература, не от награди. Като някой твой любим автор не е награден, ти по-малко ли му харесваш нещата; по-малко ли ги разбираш? Към медиите: Защо принизявате "литературния живот" в България до футболна среща-коментари, семки, люпене, чоплене? Защо се опитвате да ни въвличате в това клюкарско врене на носове в чужд спор и реакция? Защо въобще го раздухвате? Не ни прави чест, че се занимаваме с такива жълтини.
Цитиране
+1 #2 Диляна Тинева 23-09-2016 08:11
Този "отговор" е толкова ненужен, че без него щяхте да останете в по- достойна позиция.. С него направо се самозастреляхте. Приличате на обидена миска, която е изтървала някое милионерско потупване.... Много грозно.
Цитиране
+1 #1 tzvete 22-09-2016 10:40
Г-н Русков, застанете малко по-нависоко, че да има за какво да ви чета.
Толкова ниско се завряхте с егоцентризма си, че омазахте своите читатели с нисък, връсен, лепкав глум. Айде по-нависоко и по-насветло ви пожелавам от сърце!
Цитиране
  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.