СЕРГЕЙ ТРАЙКОВ, в. „Стършел“

Тук няма да стане дума за поезията на Никола Йонков Вапцаров, защото всички го доят както им е изгодно: политиците използват името му за политически цели, роднините му - за икономически, а това, че той е бил и поет, е последна грижа и на едните, и на другите. На 29 април „Стършел” обърна внимание на факта, че собственици на търговски обекти в Банско не плащат данъци. Списъкът на некоректните платци се оглавява от наследника на Никола Вапцаров – Никола Б. Вапцаров. Той е собственик на хотел „Шато Вапцаров” и дължи на общинската хазна 26 137 лева от неплатени данъци. Родата на поета стана известна с битката, която поведе срещу кметството за това кой да стопанисва къщата-музей „Н. Вапцаров”. Неговите наследници хем искат от общината 500 000 лева за пропуснати ползи, хем обещават, че ще стопанисват музея безплатно. Стопанисването на „Шато Вапцаров” обаче показва как родата на поета разбира думата „безвъзмездно” – като не плаща данъци. Но това е само един дребен щрих от картината за битието на един известен род, която остава недорисувана до края. Защото продължава да бъде допълвана с различни нелицеприятни детайли от човешката лакомия.

Историята започва миналия век. През 1952 г. къщата на Йонко и Елена Вапцарови – родители на Никола, Борис и Райна, е купена от държавата – за музей. Наследниците са получили: майката на Никола – баба Елена: 8185 лева. Синът й Борис и дъщеря й Райна – по 4911. Съпругата на поета – Бойка Вапцарова – 1146. Или общо - 19 648 лева. Страхотна сделка за Вапцаровия род - по онова време средната заплата не е надхвърляла 30 лева. А през 1981 година Банско преотстъпва на сина на Борис Вапцаров – Никола и на сестра му Мая, право на строеж върху общински парцел от 750 кв. м.

Точно на това общинско място по-късно те построяват своя частен хотел - „Шато Вапцаров”.

Вапцарови харчат тихо получените от държавата пари до 1989-а. А щом идва лошата демокрация, започват да я съдят. Не за поетични идеи, а за пари. Никола и Мая завеждат дело, за да станат собственици на къщата-музей. Те казват, че са върнали на държавата сумите, получени през 1952 г. Това са само празни твърдения, по-кухи и от сапунени мехури, защото не са предоставили никакъв документ в потвърждение на своите думи. Въпреки това, на 28 декември 1998 г. Върховният административен съд, председателстван от съдия Румяна Бакалова, се произнася в полза на наследниците. Според решението те стават собственици на 5,5 дванайсети от имота, а общината – на 6,5 дванайсети. Тоест, приходите от къщата-музей вече трябва да се делят на две – между Банско и Вапцарови. Общинарите обаче, по отдавна наложила се нашенска демократична традиция, отказват да изпълнят съдебното решение. В момента се водят различни дела, като наследниците не спират да искат половин милион от общината, на която не искат да дадат дължимите над 26 хиляди от неплатени данъци.

Нечистоплътна история. Тя обаче неочаквано се оказа още по-нечиста. Един непознат за широката публика роднина на Никола Вапцаров – Теодор Вапцаров, внук на сестрата Райна, намерил изненадващ документ в семейния архив - неизвестна до днес нотариално заверена декларация. Тя обезсмисля безкрайната Вапцарова сага. Декларацията е от брата на поета, Борис, по времето на Тодор Живков – депутат, посланик в Алжир, в Испания, първи заместник-министър на образованието. През 1974 г. той отива в Районния съд в град Разлог и писмено обявява:

„Другари народни съдии, декларирам, че доброволно се отказвам от наследствения имот, намиращ се на площад „Никола Вапцаров” 9, оставен от покойната ми майка Елена Вапцарова, починала на 29 март 1969 година.

С уважение: Борис Вапцаров, 7 септември 1974 година, жител на гр. София, бул. „Антон Иванов” 24.”

Декларацията е предоставена от Теодор Вапцаров в община Банско и ще бъде приложена към делата. Конфузното в случая е: преди 64 години държавата купува къщата на Вапцарови и ги обезщетява повече от солидно, преди 42 години Борис Вапцаров писмено се отказва от претенции към къщата, а синът му и внукът му сега претендират, че тя е тяхна собственост. Това е най-новата история на рода Вапцарови. За нея поетът и сега би казал: „Разровиш ли я – ще мирише...”.

Нотариалният документ за отказ на Б. Вапцаров вече е заверен нотариално от Теодор и в Районен съд – Разлог. Сега се очаква той да даде друга посока на съдебните спорове, като накара Върховния административен съд да ревизира своето решение 6210 от 1998 година. И най-после да сложи окончателно точка на тази четвъртвековна неприятно намирисваща съдебна сага, която кара всички нормални хора да бръчкат гнусливо нос, с изключение на онази част от Вапцаровия род, която иска да богатее още и още на гърба на своя роднина.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.