МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

В началото на 2018 г. България ще председателства Евросъюза. Основните събития, свързани с това председателство, ще са в НДК – сградата, която не е изцяло ремонтирана от построяването си преди 35 години.

Преди 35 години НДК бе голямата гордост на Живковия режим, архитектите и строителите получиха високи държавни награди. До 1989 г. носеше името на Людмила Живкова – дъщерята на Правешкия владетел бе обявена за „ктитор” на строежа. „Ктитор” означава човек, който е дал собствени пари за изграждането на храм. От собствените си милиони ли даде Людмила, та Двореца на културата да носи нейното име? Но тогава не можеше да се пита.

Миналата година излезе една световна класация на английския „Файненшъл таймс”– за най-нефункционалните сгради в света. Нашият Дворец се класира в първата петица. Основният аргумент – много по-голяма площ на фоайетата, отколкото на залите. Сякаш докато е проектирал, архитект Баров е имал едно наум, че в тая сграда, предназначена основно за конгреси на БКП, не е толкова важно какво се говори в залата. По-важното е хората – делегати от цялата страна, да се видят по фоайетата, да си поприказват, да хапнат, да пийнат кафенце. И още за сградата от „Файненшъл таймс”: „Ориентирането в нея обаче е трудна задача, защото прилича на лабиринт от слабо осветени коридори, мраморни стълби, ескалатори и зали. Отвън хората се сблъскват с неравните настилки и продължителните ремонти, които още не са довели до резултати...”

Наистина, има ли по-ремонтирано място в София от мраморите пред и зад НДК? Случва се да ги разкопават и по два пъти годишно. В момента, когато наредят плочките от едната страна, почват да копаят от другата.Сега за основен ремонт на НДК ще бъдат дадени двайсет милиона лева. Вече по телевизията показаха и проекти как ще изглеждат новите, ремонтирани зали, в които ще се решават съдбините на Евросъюза. Не изглеждат зле, но доста неща остават неясни. Например каква ще е съдбата на паметника на Валентин Старчев в градинката пред Двореца? Водиха се дискусии, застъпваха се различни позиции „за” и „против”, но никой не се нае да обяви крайното решение. И паметникът продължава да си стърчи – полуразрушен – с тези руини ли ще срещаме Европейското председателство?

В новите проекти за зали, показани по телевизията, никъде не се видяха стенописите. А в залите на НДК има стенописи от най-вид­ните български художници на този период, носители на държавни отличия и Димит­ровски награди. В зала 7 на голяма стена Христо Стефанов е изобразил дейци на българската книжовност и култура. Сред тях – на най-централното място е Людмила Живкова. Класиците ни - Вазов, Йовков, Елин Пелин кръжат около нея – а тя, цялата в бяло, е като Център на слънчевата система. Принцесата-Слънце, което еднолично огрява България. Такива бяха указанията – мислехме за нея „като за огън”. „Незабравимата” дори бе споменавана на 2 юни заедно с имената на Левски и Ботев. Живковата дъщеря бе обявена за геройски загинала за свободата на България.

Какво се предвижда в реконструкцията? Ликът на Людмила остава ли? Да не вземат в бързината бояджии да го замажат и с това да замажат спомена за времето, когато талантливи художници и поети без капка свян лъскаха патъците на властта. И срещу това получаваха титли, звания, апартаменти, ателиета и парични награди.

В зала 6 има стенопис на Светлин Русев – изключителен образец на соцреализма. Някакви мрачни, сиви жени-оплаквачки, всичките еднакви, излезли от един калъп, с едно лице – колаж между Нешка Робева и баба Ванга, оплакват тялото на разстрелян герой. Над тях лети свободата, развяла червен парцал. Този стенопис заслужава да бъде запазен за идните поколения, за да се знае и помни, че и ние сме дали нещо на социзкуството редом със съветските и севернокорейските художници.

Как ще се съчетаят образците на соцреализма с Европейското ни председателство? – ето един въпрос с повишена трудност. Въпросът е още по-съществен и за другата сграда, която също ще е важна за председателството ни - бившият Партиен дом, строен навремето по сталинския архитектурен шаблон.

Не е лесно да правиш промени в сградите, а още по-трудно – в главите. Главите ни готови ли са да поемем председателството на Евросъюза? Но това е съвсем друг въпрос...

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 78 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.