МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

В началото на 2018 г. България ще председателства Евросъюза. Основните събития, свързани с това председателство, ще са в НДК – сградата, която не е изцяло ремонтирана от построяването си преди 35 години.

Преди 35 години НДК бе голямата гордост на Живковия режим, архитектите и строителите получиха високи държавни награди. До 1989 г. носеше името на Людмила Живкова – дъщерята на Правешкия владетел бе обявена за „ктитор” на строежа. „Ктитор” означава човек, който е дал собствени пари за изграждането на храм. От собствените си милиони ли даде Людмила, та Двореца на културата да носи нейното име? Но тогава не можеше да се пита.

Миналата година излезе една световна класация на английския „Файненшъл таймс”– за най-нефункционалните сгради в света. Нашият Дворец се класира в първата петица. Основният аргумент – много по-голяма площ на фоайетата, отколкото на залите. Сякаш докато е проектирал, архитект Баров е имал едно наум, че в тая сграда, предназначена основно за конгреси на БКП, не е толкова важно какво се говори в залата. По-важното е хората – делегати от цялата страна, да се видят по фоайетата, да си поприказват, да хапнат, да пийнат кафенце. И още за сградата от „Файненшъл таймс”: „Ориентирането в нея обаче е трудна задача, защото прилича на лабиринт от слабо осветени коридори, мраморни стълби, ескалатори и зали. Отвън хората се сблъскват с неравните настилки и продължителните ремонти, които още не са довели до резултати...”

Наистина, има ли по-ремонтирано място в София от мраморите пред и зад НДК? Случва се да ги разкопават и по два пъти годишно. В момента, когато наредят плочките от едната страна, почват да копаят от другата.Сега за основен ремонт на НДК ще бъдат дадени двайсет милиона лева. Вече по телевизията показаха и проекти как ще изглеждат новите, ремонтирани зали, в които ще се решават съдбините на Евросъюза. Не изглеждат зле, но доста неща остават неясни. Например каква ще е съдбата на паметника на Валентин Старчев в градинката пред Двореца? Водиха се дискусии, застъпваха се различни позиции „за” и „против”, но никой не се нае да обяви крайното решение. И паметникът продължава да си стърчи – полуразрушен – с тези руини ли ще срещаме Европейското председателство?

В новите проекти за зали, показани по телевизията, никъде не се видяха стенописите. А в залите на НДК има стенописи от най-вид­ните български художници на този период, носители на държавни отличия и Димит­ровски награди. В зала 7 на голяма стена Христо Стефанов е изобразил дейци на българската книжовност и култура. Сред тях – на най-централното място е Людмила Живкова. Класиците ни - Вазов, Йовков, Елин Пелин кръжат около нея – а тя, цялата в бяло, е като Център на слънчевата система. Принцесата-Слънце, което еднолично огрява България. Такива бяха указанията – мислехме за нея „като за огън”. „Незабравимата” дори бе споменавана на 2 юни заедно с имената на Левски и Ботев. Живковата дъщеря бе обявена за геройски загинала за свободата на България.

Какво се предвижда в реконструкцията? Ликът на Людмила остава ли? Да не вземат в бързината бояджии да го замажат и с това да замажат спомена за времето, когато талантливи художници и поети без капка свян лъскаха патъците на властта. И срещу това получаваха титли, звания, апартаменти, ателиета и парични награди.

В зала 6 има стенопис на Светлин Русев – изключителен образец на соцреализма. Някакви мрачни, сиви жени-оплаквачки, всичките еднакви, излезли от един калъп, с едно лице – колаж между Нешка Робева и баба Ванга, оплакват тялото на разстрелян герой. Над тях лети свободата, развяла червен парцал. Този стенопис заслужава да бъде запазен за идните поколения, за да се знае и помни, че и ние сме дали нещо на социзкуството редом със съветските и севернокорейските художници.

Как ще се съчетаят образците на соцреализма с Европейското ни председателство? – ето един въпрос с повишена трудност. Въпросът е още по-съществен и за другата сграда, която също ще е важна за председателството ни - бившият Партиен дом, строен навремето по сталинския архитектурен шаблон.

Не е лесно да правиш промени в сградите, а още по-трудно – в главите. Главите ни готови ли са да поемем председателството на Евросъюза? Но това е съвсем друг въпрос...

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.