МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Беше време, когато село Правец стана неофициалната столица на България. Единствено поради факта, че там се е родил Първият човек (не на света, а на партията и държавата). Селото бе обявено за град и до него стигна магистрала. Центърът му се покри с мрамор, модни къщи откриха свои магазини, търговските обекти се снабдяваха с предимство и там можеха да се намерят дефицитни стоки – от луканка до телевизор. Край изкуственото езеро издигна снага ханска шатра – нещо средно между палат на вожд и циркаджийска палатка, а всъщност нощен бар. Построи се завод за компютри. Правец произведе първите български електронни часовници, които бяха красиви, но неточни – или избързваха, или забавяха, или направо спираха – без да работят, показваха най-точно времето, което в България бе наистина спряло. После се появиха и първите български „Епъл”, компютри с марката „Правец” – калкулаторът им смяташе грешно и на тях можеше да се играе само „Каратека” – карате-игра, командвана с два клавиша. Градът от селски тип стана символ на техническия прогрес, а жителите му имаха предимство по месторождение при заемане на важни държавни длъжности. Всеки правчанин, завършил прогимназия, бе назначаван за началник или за посланик в чужбина.

Падна Правешкият владетел, а с него западна и родното му място. Няма вече компютри, модни къщи и предимство за държавна работа. Но в селото, родило Живков, изгря нова звезда – милионерът Валентин Златев. Син на бивш правешки партиен секретар, новият капиталист започна с продажба на „пепси”, за да се издигне до върховете на „Лукойл” – представител на руския нефтен гигант в България.

Златев на свой ред възроди Правец – на мястото на шатрата построи многозвезден хотел и голф-игрище. Пътуващите по магистралата едва ли ще видят жив голфър да размята стик по игрището, но пък е престиж за района – там, където са скрибуцали каруци, днес има паркирани голф-колички. Там, където са копали моми Маруци (Маруца се казваше майката на Живков, възпявана многократно от априлски поети), днес край басейн се изтягат миски – бамбини по бикини и монокини.

Най-екстремен е културният възход – от десетина години Правец провежда Моцартов фестивал. Там, където самодеецът Тодор е играл роля в читалищната постановка „Хан Татар”, днес звучат „Вълшебната флейта” и „Сватбата на Фигаро”. Известни изпълнители пеят арии, известни музиканти им свирят, известни диригенти ги дирижират.

Така Правец с финансовата помощ на сегашния си земляк милионер пак влезе в светлината на прожекторите – като Българския Залцбург. Геният Моцарт гостува при Маруца, майката на друг гений. На зрителите, дошли заради Амадеус, сайтът на фестивала предлага да разгледат и музея на Живков – родната му къща и експозицията с подаръци, които е получавала държавната глава. А пък, ако ви трябват организаторите, ще ги намерите на площад „Тодор Живков”.

И покрай фестивала името на Правешкия владетел се повтаря по-често, отколкото на Моцарт. Чудесна мелодия за слуха на носталгиците. Направо да се чудиш на кой гений е посветен фестивалът.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).