Амелия Личева, "Фейсбук"

Ще увелича предизвиканата не по наша вина ваша досада покрай истерията около „Литературен вестник“, като добавя малко факти, старателно премълчавани или изопачавани. Сигурно се питате защо мълчах досега. От самото начало екипът на вестника беше залят с неоснователни и абсурдни обвинения, които започваха и завършваха с псувня. На тях нямаше как да се отговори, без да въвлечем авторите и читателите на ЛВ в семейните си войни. Но вече няма как. Въпреки че стана видно, че малцина се интересуват от фактите - минали сме в сферата на патосите, кълненето и заливането с помия. 

През ноември от вестниците разбрах, че Едвин Сугарев става консул в Ниш. Писах му веднага, за да го питам ще води ли предстоящия си декемврийски брой. Получих отговор "не". Попитах няма ли да е склонен да продължи да води броеве от Ниш. Отговорът му беше категоричен, че дистанционно няма да го прави. Оттогава Едвин изчезна и с много малки изключения престана да отговаря на общата поща. Едвин е управител на Фондация ЛВ. Това не е пост, не е власт, това е фигура, която трябва да е налична, за да подписва и да вади нужните на вестника документи. Част от тези функции отдавна съм поела аз като заместник, но част от тях изискват присъствието на управител. Моя грешка е, че още тогава не свиках заседание на УС на фондацията, за да освободим Едвин и да сложим човек, който може да изпълнява тези функции. Но все ме е спирало съобразяването с хората, които са създали този вестник. Точно и затова, когато Ани Илков ми се е обаждал – дали за да издадем книга на Владимир Сабоурин, която други издателства не искат да издадат, или за да направим нещо друго, винаги съм казвала „да“, дори без да го съгласувам с другите редактори. Защото това бяха Едвин, Ани.

Как стигнахме до заседанията на фондацията?

На някоя от поредните редколегии след развихрения скандал, започнат от Силвия Чолева и подет от основателите в серия тв и радиопредавания (Нощни птици, Съботаж), в част от които някои от тях впрочем признават, че не четат и следят вестника, по скайп се включи Едвин (вече му бях казала, че ще е в графика от септември). В дългия си монолог, след който той прекрати разговора, ни заплаши, че влиза в ролята си на управител, ще свика органите на фондацията и ще вкара нови хора в тях като гаранти за нашия морал. На тази заплаха реагирах с покана за свикване на УС на фондацията, за да сменим най-после управителя, чийто мандат между другото изтича, и да изберем действащите редактори за нови членове. Разбира се, консултирах се с адвокат - всяка уважаваща себе си организация би постъпила така. В отговор на това Едвин свика изпреварващо заседание на Съвета на учредителите. В дневния му ред беше заложено разширяването на състава на УС, вкарване на нови членове и чак тогава, като втора точка, обсъждане на редакционната политика. Иначе казано, очакваше се в УС да влязат всички хора, които до този момент ни наричаха отрепки, мутри, кастрати, бройлери, канибали и пр., и вече след това се очакваше ние да говорим с тях. И понеже заседанието беше нелегитимно свикано, нямаше по-безболезнен начин да избегнем влизането в този тон от това да  потвърдим нелегитимността с гласа си. Това според основателите е тежкият, непростим грях на Георги Господинов: гласуването му, че срещата е нелегитимна. А и се чудят какво правел на заседанието проф. Ивайло Знеполски, когото явно те преди 10 години са поканили за учредител.

И накрая. Какво остана отвъд стенограмата, която така услужливо основателите качват и препращат. Скрити остават жестовете за рязане на глави, както и думите, че Йордан Ефтимов следва да бъде физически бит, защото написа един важен и проблемен текст по темата млади и стари, който изисква дебат, а не заплахи, псувни и недопустими обвинения. Или че проф. Знеполски е „комунистическа отрепка“. И най-сетне – невербалната, съвсем истинска плюнка на килима, с която Ани Илков напусна срещата.

 

 

Коментари  

+1 #2 ivanov 17-08-2016 18:47
Цитит от Владимир Сабоурин:
Книгата „Бакърена фабрика“ е направена от г-н Венцислав Арнаудов, който финансира издаването и направи дизайн на корицата.

Венцислав Арнаудов е създателят на продукта, който ЛВ си приписва. Коректурите направи г-жа Лора Султанова.

Корпорацията ЛВ само извади айесбиен.


Заради Вас, "СветилО", което НЕ понася България и намира всичко тук за провинциална дупка, та заради вас се изговориха много от нещата, които НЕ трябваше да се казват!

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ЧЕТЕНЕТО НА ВАШИ КНИГИ Е ФИЗИЧЕСКА, МОРАЛНА И ДУХОВНА ЗАГУБА НА ВРЕМЕ? Те не заслужават да бъдат ползвани и за преработване за тоалетна хартия. Това, че някои провинциални ваши гей лакеи ви пишат рецензии, не означава, че сте значима фигура за българската култура!
Цитиране
-1 #1 Владимир Сабоурин 14-08-2016 12:27
Книгата „Бакърена фабрика“ е направена от г-н Венцислав Арнаудов, който финансира издаването и направи дизайн на корицата.

Венцислав Арнаудов е създателят на продукта, който ЛВ си приписва. Коректурите направи г-жа Лора Султанова.

Корпорацията ЛВ само извади айесбиен.
Цитиране
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.