Амелия Личева, "Фейсбук"

Ще увелича предизвиканата не по наша вина ваша досада покрай истерията около „Литературен вестник“, като добавя малко факти, старателно премълчавани или изопачавани. Сигурно се питате защо мълчах досега. От самото начало екипът на вестника беше залят с неоснователни и абсурдни обвинения, които започваха и завършваха с псувня. На тях нямаше как да се отговори, без да въвлечем авторите и читателите на ЛВ в семейните си войни. Но вече няма как. Въпреки че стана видно, че малцина се интересуват от фактите - минали сме в сферата на патосите, кълненето и заливането с помия. 

През ноември от вестниците разбрах, че Едвин Сугарев става консул в Ниш. Писах му веднага, за да го питам ще води ли предстоящия си декемврийски брой. Получих отговор "не". Попитах няма ли да е склонен да продължи да води броеве от Ниш. Отговорът му беше категоричен, че дистанционно няма да го прави. Оттогава Едвин изчезна и с много малки изключения престана да отговаря на общата поща. Едвин е управител на Фондация ЛВ. Това не е пост, не е власт, това е фигура, която трябва да е налична, за да подписва и да вади нужните на вестника документи. Част от тези функции отдавна съм поела аз като заместник, но част от тях изискват присъствието на управител. Моя грешка е, че още тогава не свиках заседание на УС на фондацията, за да освободим Едвин и да сложим човек, който може да изпълнява тези функции. Но все ме е спирало съобразяването с хората, които са създали този вестник. Точно и затова, когато Ани Илков ми се е обаждал – дали за да издадем книга на Владимир Сабоурин, която други издателства не искат да издадат, или за да направим нещо друго, винаги съм казвала „да“, дори без да го съгласувам с другите редактори. Защото това бяха Едвин, Ани.

Как стигнахме до заседанията на фондацията?

На някоя от поредните редколегии след развихрения скандал, започнат от Силвия Чолева и подет от основателите в серия тв и радиопредавания (Нощни птици, Съботаж), в част от които някои от тях впрочем признават, че не четат и следят вестника, по скайп се включи Едвин (вече му бях казала, че ще е в графика от септември). В дългия си монолог, след който той прекрати разговора, ни заплаши, че влиза в ролята си на управител, ще свика органите на фондацията и ще вкара нови хора в тях като гаранти за нашия морал. На тази заплаха реагирах с покана за свикване на УС на фондацията, за да сменим най-после управителя, чийто мандат между другото изтича, и да изберем действащите редактори за нови членове. Разбира се, консултирах се с адвокат - всяка уважаваща себе си организация би постъпила така. В отговор на това Едвин свика изпреварващо заседание на Съвета на учредителите. В дневния му ред беше заложено разширяването на състава на УС, вкарване на нови членове и чак тогава, като втора точка, обсъждане на редакционната политика. Иначе казано, очакваше се в УС да влязат всички хора, които до този момент ни наричаха отрепки, мутри, кастрати, бройлери, канибали и пр., и вече след това се очакваше ние да говорим с тях. И понеже заседанието беше нелегитимно свикано, нямаше по-безболезнен начин да избегнем влизането в този тон от това да  потвърдим нелегитимността с гласа си. Това според основателите е тежкият, непростим грях на Георги Господинов: гласуването му, че срещата е нелегитимна. А и се чудят какво правел на заседанието проф. Ивайло Знеполски, когото явно те преди 10 години са поканили за учредител.

И накрая. Какво остана отвъд стенограмата, която така услужливо основателите качват и препращат. Скрити остават жестовете за рязане на глави, както и думите, че Йордан Ефтимов следва да бъде физически бит, защото написа един важен и проблемен текст по темата млади и стари, който изисква дебат, а не заплахи, псувни и недопустими обвинения. Или че проф. Знеполски е „комунистическа отрепка“. И най-сетне – невербалната, съвсем истинска плюнка на килима, с която Ани Илков напусна срещата.

 

 

Коментари  

+1 #2 ivanov 17-08-2016 18:47
Цитит от Владимир Сабоурин:
Книгата „Бакърена фабрика“ е направена от г-н Венцислав Арнаудов, който финансира издаването и направи дизайн на корицата.

Венцислав Арнаудов е създателят на продукта, който ЛВ си приписва. Коректурите направи г-жа Лора Султанова.

Корпорацията ЛВ само извади айесбиен.


Заради Вас, "СветилО", което НЕ понася България и намира всичко тук за провинциална дупка, та заради вас се изговориха много от нещата, които НЕ трябваше да се казват!

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ЧЕТЕНЕТО НА ВАШИ КНИГИ Е ФИЗИЧЕСКА, МОРАЛНА И ДУХОВНА ЗАГУБА НА ВРЕМЕ? Те не заслужават да бъдат ползвани и за преработване за тоалетна хартия. Това, че някои провинциални ваши гей лакеи ви пишат рецензии, не означава, че сте значима фигура за българската култура!
Цитиране
-1 #1 Владимир Сабоурин 14-08-2016 12:27
Книгата „Бакърена фабрика“ е направена от г-н Венцислав Арнаудов, който финансира издаването и направи дизайн на корицата.

Венцислав Арнаудов е създателят на продукта, който ЛВ си приписва. Коректурите направи г-жа Лора Султанова.

Корпорацията ЛВ само извади айесбиен.
Цитиране
  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 135 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Макдона и психопатите от Ебинг

"Три билборда извън града" е шедьовър.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.