Силвия Чолева, "Фейсбук"

След няколко покани преди три години се съгласих да стана редактор на „Литературен вестник“, защото за мен той беше символ на свободния дух в културата. След скандал, предизвикан от изказването ми на Кръглата маса по повод 25-годишнината на вестника (дешифровка може да се прочете на страниците му), бях подложена на „другарски съд“ от другите, т.нар. действащи редактори – Амелия Личева, Ани Бурова, Камелия Спасова, Мария Калинова, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов. Бях обвинявана след това в какво ли не. Не можех да повярвам, че довчерашните ми уж съмишленици се изправят като един срещу мен, защото съм казала какво мисля. И замълчах. После обидите продължиха след като публикувах отговора на Ани Илков на пасквила на Й. Ефт., после вестникът се извини за моите действия, после в кореспонденция по имейл между редакторите директно казаха, че трябва да си тръгна, а в личен имейл до всички Георги Господинов обявяваше, че не съм „уволнена“ (да де, не са ме назначавали), после във вестника излезе обидно предположение на Бойко Пенчев (недействащ редактор), последвало Отвореното писмо на т.нар. „стари“ редактори, после отвращението не можеше да бъде преглътнато, а то стигна извънредни размери след перфидното изгонване на финала на Едвин Сугарев чрез адвокат (впрочем и той писател – Васил Георгиев).

Защо е това изброяване на далеч не всички срамни подробности? Последна дойдох във вестника, първа ще си тръгна, казвах, но бързите приватизатори ме изпревариха с отстраняването на Едвин. (Благодаря му за защитата, благодаря на Ани Илков, Владо Левчев, Владо Сабоурин, Ирма Димитрова и Румен Леонидов, че застанаха зад мен, въпреки анонимните писма-заплахи до двама от тях.) Е, тръгвам си и аз. Не „без жал“, Й. Ефт., не. И не уволнена, Георги, не.

Нека е ясно: съжалявам за всеки миг от живота си, в който съм общувала служебно или частно с тези хора. Съжалявам, че някои от тях ми бяха (поне аз ги считах за такива) приятели. Съжалявам за наивността си. Съжалявам, че вестникът, в който Малина Томова си вгради живота, падна до вътрешноведомствен стенвестник, обслужващ академични кариери. Съжалявам за безскрупулната му „приватизация“. Съжалявам за Лора, Вержи и Гергана – друг вид хора, с които няма да правим заедно вестника вече. Съжалявам, че вестникът загуби по такъв аморален начин ценен човек като Едвин Сугарев. Съжалявам за авторите, които трудно вече ще намерят чиста трибуна за публикации. Не съжалявам, че работих в „Литературен вестник“. Отивам си след изгонване. Отивам си с тъга и омерзение. Кризата пречиства. Ще ми се да ви напсувам. Правя го.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра."

Радой Ралин - поет, писател и сатирик, роден на 23 април преди 97 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.