Мирела Иванова, "Дойче веле"

На първо място да припомним, че не само в представите ни, но и в правното ни устройство съществуват определения за дребно и едро хулиганство. Дребното хулиганство в България се бори с административни наказания и мерки, които са описани в Указ ( УБДХ) от 1963 година и в неговия чл. 1, ал. 2 четем следното определение: дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употребата на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или обществеността, или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие.

Ако стриктно се спазваше Наредбата по изпълнението на УБДХ, разписана в усложнени и тромави стъпки и процедури, то половината от веселата ни, ругаеща и псуваща, караща се и биеща се България щеше да е напълнила хазната с глоби, или пък да е въвела неправдоподобни чистота и ред на публичните места с полагане на общественополезен труд. Самоироничната констатация е само увод към забележката, че хулиганството, описано в УБДХ не бива да се бърка с едрото хулиганство от НК, формулирано в разпоредбата на чл.325 и четирите й алинеи, които могат да докарат някому и шест години лишаване от свобода.

Безобидно ли е хулиганството?

Нямам тяга към твърда ръка или връщане в жестоките и безумни практики на близкото минало, когато набедените за противообществени прояви са пращани в Белене, Ножарово и прочие „превъзпитателни“ адски места, но ми се струва и че законността в държавата изтича през безброй големи и малки пробойни. Хулиганските изстъпления вероятно са сред малките, но не са безобидни, защото задават нормата на живот.

Опитаме ли се, то несъмнено ще успеем да изградим своеобразен регистър на видовете хулигански прояви в различните сфери на настоящето, тъй като в същността си хулиганството се дефинира като антиобществено проявление. В такъв случай можем да приемем, че съществуват битови, съдебни, партийни, политически и дори естетическа форми на хулиганство, дори сме го и приели, защото всекидневно сме въвлечени в атмосферата на конкретно и морално насилие, която хулиганствата пораждат.

Словесната и физическа разпасаност омотават страната като мрежа, защото не намират адекватно противодействие. Словесното безчинство се лее от високи обществени и партийни амвони, кънти оглушително на фейсбук мегдана, битовият произвол също се разраства, дори в т.н. жълти медии цинизмът, клеветите и ругателството вече са на килограм.

Напоследък се заговори до фалцет за безогледни батки, специална порода хулигани или бабаити, които са напомпали не само мускулите си, но и чувството си за безнаказаност. В интерес на истината те внушават заплаха не просто сред гражданите, но и сред правораздавателните органи: видяхме подхода на прокуратурата и съда в Карнобат спрямо магистралният хулиган Радичев.

Да не би пък и съдът да хулиганства по своему, постановявайки в много случаи неадекватно мярката „домашен арест“ – гореспоменатият Радичев също може да зачезне безследно, но поне все още не е причинил ничия смърт за разлика от турския гражданин Фарук Бекташ, направо подкрепен в бягството си от правосъдие от Софийския окръжен съд.

Защо безчинството на всякакъв вид хулигани нараства напоследък: заради масовото опростачване и социалната безизходица, заради циклещата съдебна система, апатичното отношение на полицията и падналите морални и цивилизационни задръжки не само на средностатистическия българин? Или заради някакъв парализиращ всички ни, новопораждащ се или нововъзвръщащ се страх?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек винаги се нуждае от малко – късче хляб, глътка вода, топъл и сух подслон. И малко сигурност. Всичко останало е стремеж към доминация и власт.”

Артър Конан Дойл, шотландски писател, роден на 22 май преди 160 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Всичко е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин.