Диригентът Здравко Лазаров, който работи в операта в Истанбул, разказа за опита за преврат в петък вечерта. По това време той е на пулта и дирижира "Отвличане от Сарая".

"Истанбул, Турция. Там, където киселото мляко се разваля след 3 дни и на места по пътищата има ограничения на скоростта от 82 км/ч. Там, където котките са издигнати в култ почти както кравите в Индия. И същите тези котки кротко другаруват с чайки по покривите. Там изпитах огромно удоволствие снощи и предната вечер да дирижирам "Отвличане от Сарая" в градините на Сарая. Удоволствие да работиш с хора, които знаят и могат да свирят, пеят и музицират Моцарт. Удоволствие, което обаче снощи продължи едва до средата на второ действие, когато се разбра за преврата.

За пръв път усетих как музиката се вдървява мигновено. Един прекрасен оркестър започва да звучи като развален грамофон и десетките му очи през сълзи да молят за финален акорд. Буците в гърлата на певците им пречат не само да пеят, а дори и да преглъщат. Изтръпнах. Обърнах се назад да видя какво става в публиката... тихо, на пръсти хората се изнизваха. Стъпваха също толкова тихо като котките, които боготворяха.

Някак си дойде краят на това действие, заглушен от рев на хеликоптери и изтребители. Никой не знаеше как да реагира. При други обстоятелства, при един истински военен преврат всички тези хора, всички тези 48% избиратели, събрали се да правят и да слушат музика, която останалите 52% искат да заклеймят и забранят, биха се радвали, биха празнували. Но сега всички бяха наясно, че нещо не е наред, че това не е преврат.

Не след дълго всичко това се оказа вярно. Цяла нощ стрелби, тътени, фучене... и нищо. Десетки загинали. Предимно полицаи и военни. Едните притиснати, другите подлъгани. Добре подреден сценарий. Жалко за Моцарт и язък, че всичко това развали кротката дрямка на котките и чайките по покривите."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.