Диригентът Здравко Лазаров, който работи в операта в Истанбул, разказа за опита за преврат в петък вечерта. По това време той е на пулта и дирижира "Отвличане от Сарая".

"Истанбул, Турция. Там, където киселото мляко се разваля след 3 дни и на места по пътищата има ограничения на скоростта от 82 км/ч. Там, където котките са издигнати в култ почти както кравите в Индия. И същите тези котки кротко другаруват с чайки по покривите. Там изпитах огромно удоволствие снощи и предната вечер да дирижирам "Отвличане от Сарая" в градините на Сарая. Удоволствие да работиш с хора, които знаят и могат да свирят, пеят и музицират Моцарт. Удоволствие, което обаче снощи продължи едва до средата на второ действие, когато се разбра за преврата.

За пръв път усетих как музиката се вдървява мигновено. Един прекрасен оркестър започва да звучи като развален грамофон и десетките му очи през сълзи да молят за финален акорд. Буците в гърлата на певците им пречат не само да пеят, а дори и да преглъщат. Изтръпнах. Обърнах се назад да видя какво става в публиката... тихо, на пръсти хората се изнизваха. Стъпваха също толкова тихо като котките, които боготворяха.

Някак си дойде краят на това действие, заглушен от рев на хеликоптери и изтребители. Никой не знаеше как да реагира. При други обстоятелства, при един истински военен преврат всички тези хора, всички тези 48% избиратели, събрали се да правят и да слушат музика, която останалите 52% искат да заклеймят и забранят, биха се радвали, биха празнували. Но сега всички бяха наясно, че нещо не е наред, че това не е преврат.

Не след дълго всичко това се оказа вярно. Цяла нощ стрелби, тътени, фучене... и нищо. Десетки загинали. Предимно полицаи и военни. Едните притиснати, другите подлъгани. Добре подреден сценарий. Жалко за Моцарт и язък, че всичко това развали кротката дрямка на котките и чайките по покривите."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

"Идеята ми за рай е място, където фолкът среща блуса."

Марк Нопфлър, британски китарист, вокалист, композитор, автор на текстове, продуцент, роден на 12 август преди 71 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.