В нощта на 15 срещу 16 юли в Турция бе извършен опит за военен преврат. Най-малко 60 души са убити, а 336 са задържани след вълната на хаос и насилиe. Писателят Милен Русков коментира във Фейсбук” случващото се.

„Каквито и да са основанията и личните им качества, не може 104 офицери да се разпореждат със съдбата на многомилионна страна като Турция по свое усмотрение. Защо изобщо хората се разправят по телевизиите, манифестират по площадите, спорят, понякога се хващат за гушите и най-сетне защо изобщо ходят да гласуват, ако след това 100-на офицери могат да се наговорят и за една нощ да анулират всичко това. Демократичната система не може да бъде съборена от терористи, нито от революционери, но може да бъде съборена от военните, както много пъти се е случвало. Т.е. конфликтът й с тях е вече истинско изпитание. Ако през 2016-та година в голяма и силна страна като Турция властта може да бъде взета от 104 сговорили се офицери, значи демократичната система няма никакви защитни сили, тя е направо смешна, нелепа.

Впрочем понеже книгата, която пиша, се отнася за период, в който двамата големи български превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев играят изключително важна роля, аз познавам добре техните преврати. Поинтересувах се и от някои от другите по-известни преврати в света. Исках да опозная по-добре практиките и основанията им. Поради това не бих съдил този тип хора дежурно и с лека ръка. Те нерядко са прави за някои неща и нерядко имат добри намерения. Но, първо, обикновено после оплескват всичко, и второ, въобще не е там работата.

Демокрацията чудесно може да е корумпирана и глупава. Но ако 100-на сговорени офицери могат да анулират правилата, когато пожелаят, възниква въпросът: Защо тогава живеем по тези правила? Защо изобщо да живеем по каквито и да било правила? Превратите, вместо да излекуват обществото от корумпираната демокрация - както военните нерядко я виждат, - корумпират обществената тъкан още повече, понеже внушават на хората, че всъщност никакви правила няма, а властват просто силата и произволът”.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички наркотици са загуба на време. Те разрушават паметта, самоуважението, всичко, което е свързано със самолюбието...“

Кърт Кобейн, американски музикант и поет, роден на 20 февруари преди 53 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.