Писателят Георги Господинов реагира на нечовешката кървава трагедия в Ница миналата нощ. Ето какво написа той в профила си във "Фейсбук":

"Битката е за прости неща - запазване на човешката природа. за основни човешки качества като доброта, милосърдие, емпатия. Вън от това дали шофьорът е част от ИДИЛ или не, това е дело на брутален, прекрачил човешката природа вече не-човек.

Да мачкаш 2 км живи тела е наистина отвъд човека, дело на заслепен от омраза, агресивен, самозабравил се, бездарен, изстъплен идиот. Ползвайки понякога тези състояния, дори виртуално, дори само като думи към друго човешко същество, увеличаваме всекидневното ниво на тероризъм.

Камионът и ИДИЛ идват после, когато сме готови за тях и човекът в нас вече е премазан. Затова обикновената човешка доброта е важна, а в частност и литературата, ако ни прави чувствителни. Те няма да спрат камиона, но биха могли години преди това да спрат човека, който ще се качи в него."

Коментари  

0 #1 Константин Димитров 30-07-2016 08:36
Голям залък хапни, голяма дума не казвай. Можем да осъждаме постъпката, но не и човека, защото ние самите не знаем, на какво сме способни. А може би вече "сме изпомачкали" много повече души по нашия път. Но нали не се вижда, и нали законът не го лови, та се въздигаме в обвинители.

Ако можехме да видим гледката на касапниците, които сме извършили в невидим план, бихме се ужасили. Тогава не бихме съдили тъй леко другите.

В човека съжителстват и доброто, и злото. Във всеки човек. Литературата по само себе си не прави човека по-добър - много от префинените извратеняци и убийци са били високоумни и начетени. Не в това е спасението, но нали не познаваме Спасителя, или не искаме да говорим за него, та трябва да говорим за сурогатни лекарства като изкуството. Изкуството има смисъл само като препратка на Първоизточника. Иначе се превръща в самоизраждащо се, метастазно образувание. Това също е вид насилие към човешкото достойнство. Константин Димитров, писател.
Цитиране
  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 135 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Макдона и психопатите от Ебинг

"Три билборда извън града" е шедьовър.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.