Писателят Георги Господинов реагира на нечовешката кървава трагедия в Ница миналата нощ. Ето какво написа той в профила си във "Фейсбук":

"Битката е за прости неща - запазване на човешката природа. за основни човешки качества като доброта, милосърдие, емпатия. Вън от това дали шофьорът е част от ИДИЛ или не, това е дело на брутален, прекрачил човешката природа вече не-човек.

Да мачкаш 2 км живи тела е наистина отвъд човека, дело на заслепен от омраза, агресивен, самозабравил се, бездарен, изстъплен идиот. Ползвайки понякога тези състояния, дори виртуално, дори само като думи към друго човешко същество, увеличаваме всекидневното ниво на тероризъм.

Камионът и ИДИЛ идват после, когато сме готови за тях и човекът в нас вече е премазан. Затова обикновената човешка доброта е важна, а в частност и литературата, ако ни прави чувствителни. Те няма да спрат камиона, но биха могли години преди това да спрат човека, който ще се качи в него."

Коментари  

0 #1 Константин Димитров 30-07-2016 08:36
Голям залък хапни, голяма дума не казвай. Можем да осъждаме постъпката, но не и човека, защото ние самите не знаем, на какво сме способни. А може би вече "сме изпомачкали" много повече души по нашия път. Но нали не се вижда, и нали законът не го лови, та се въздигаме в обвинители.

Ако можехме да видим гледката на касапниците, които сме извършили в невидим план, бихме се ужасили. Тогава не бихме съдили тъй леко другите.

В човека съжителстват и доброто, и злото. Във всеки човек. Литературата по само себе си не прави човека по-добър - много от префинените извратеняци и убийци са били високоумни и начетени. Не в това е спасението, но нали не познаваме Спасителя, или не искаме да говорим за него, та трябва да говорим за сурогатни лекарства като изкуството. Изкуството има смисъл само като препратка на Първоизточника. Иначе се превръща в самоизраждащо се, метастазно образувание. Това също е вид насилие към човешкото достойнство. Константин Димитров, писател.
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Земята е огромен приют за повечето животни.”

Ерик Робъртс – американски актьор, роден на 18 април преди 62 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.