Писателят Георги Господинов реагира на нечовешката кървава трагедия в Ница миналата нощ. Ето какво написа той в профила си във "Фейсбук":

"Битката е за прости неща - запазване на човешката природа. за основни човешки качества като доброта, милосърдие, емпатия. Вън от това дали шофьорът е част от ИДИЛ или не, това е дело на брутален, прекрачил човешката природа вече не-човек.

Да мачкаш 2 км живи тела е наистина отвъд човека, дело на заслепен от омраза, агресивен, самозабравил се, бездарен, изстъплен идиот. Ползвайки понякога тези състояния, дори виртуално, дори само като думи към друго човешко същество, увеличаваме всекидневното ниво на тероризъм.

Камионът и ИДИЛ идват после, когато сме готови за тях и човекът в нас вече е премазан. Затова обикновената човешка доброта е важна, а в частност и литературата, ако ни прави чувствителни. Те няма да спрат камиона, но биха могли години преди това да спрат човека, който ще се качи в него."

Коментари  

0 #1 Константин Димитров 30-07-2016 08:36
Голям залък хапни, голяма дума не казвай. Можем да осъждаме постъпката, но не и човека, защото ние самите не знаем, на какво сме способни. А може би вече "сме изпомачкали" много повече души по нашия път. Но нали не се вижда, и нали законът не го лови, та се въздигаме в обвинители.

Ако можехме да видим гледката на касапниците, които сме извършили в невидим план, бихме се ужасили. Тогава не бихме съдили тъй леко другите.

В човека съжителстват и доброто, и злото. Във всеки човек. Литературата по само себе си не прави човека по-добър - много от префинените извратеняци и убийци са били високоумни и начетени. Не в това е спасението, но нали не познаваме Спасителя, или не искаме да говорим за него, та трябва да говорим за сурогатни лекарства като изкуството. Изкуството има смисъл само като препратка на Първоизточника. Иначе се превръща в самоизраждащо се, метастазно образувание. Това също е вид насилие към човешкото достойнство. Константин Димитров, писател.
Цитиране
  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 103 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.