МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „Стършел”

Нашият покоен колега Йордан Попов разказваше, че през 70-те години в училището за бавноразвиващи се в Медвен видял странен лозунг. Когато във всички български училища висяха цитати от Ленин и Димитров, в Медвенското пишело: „Малко акъл да имаш, навреме да ти дойде!”.

Директорът бил избрал този девиз като най-подходящ за възпитаниците на училището му.

Сигурен съм, че и сега Йордан би го припомнил във връзка с Британския референдум.

Защото този девиз е в сила и за народите – не само за бавноразвиващите се, но и за развитите. И народите са като хората - и най-мъдрият си е малко прост.

В случая британците постъпиха по нашенски – първо гласуваха, а после почнаха да му мислят. Първо казаха „не” на ЕС, а след това тръгнаха да проверяват в „Гугъл” какво е ЕС. Сега събират подписи за нов референдум – поправителен, но поправки в историята не се допускат.

Резето на Брюксел хлопва.

Какво ще стане с Велика Британия не е наша, стършелова работа. Нали е Велика – може да є е по-добре без ЕС или пък да се разпадне – поданиците на Кралицата да му мислят.

Ние да си мислим за нашия двор.

Защото и в нашия двор вече се чуват гласове, предизвикани от резултатите на Острова – за референдум против ЕС, за излизане от НАТО.

И тия гласове ще стават все по-силни, с преобладаващи акценти на „е-оборотное” и „мягкий знак”.

„Мягкий знак” ще ни дава ясен знак, че ни чакат с отворени обятия в друг съюз – Евразийския. Там не са се отказали да ни вържат – по изпитаната формула „от векове за векове”. Ама оттам напускане с референдуми няма.

Ако днес питаш случайни българи по улицата, поне седем от десет ще са за излизане от ЕС.

Като аргумент ще изтъкнат всичките балони, надувани от нашите медиите – за евробюрократите, които искат да ни контролират краставиците, да ни забранят домашната шльоковица и шкембе-чорбата.

Седем години вече сме член на ЕС, нито ни спряха да варим ракия, нито изчезнаха дробчетата и шкембето. Имаме си и криви краставици, и прави, и на търкалета...

Но в главите на хората краставиците са главно на търкалета... А от ЕС чакаме да завалят пържоли, които ние да лапаме, без да работим, лежейки.

Такива балони са ни в главите, затова и малкото акъл не може да ни дойде навреме. Стига ни само да мърморим баналното: „Към който съюз сме се включили, все се е разпаднал”.

Откакто „Стършел” стана независим, повече от двайсет и пет години, сигурно сме правили много грешки в преценките си. Сигурно сме осмивали незаслужено някого или пък сме се доверявали на политици, които после са ни разочаровали.

Но в едно сме били последователни – в европейската ориентация на България. Искали сме я от самото начало на промените и днес смятаме, че членството ни в ЕС е най-доброто, което се случи на родината ни за годините на прехода. Иначе сега щяхме да сме нещо като Беларус, нещо като Украйна или Молдова, изобщо като нищо на света.

Миналата година бях в Европейския парламент. Като го видях колко е голям и що народ работи вътре, ми се отвориха очите за факта, който до този момент не бях отчитал – всеки месец Европарламентът се изнася от Брюксел и отива да заседава в Страсбург за една седмица.

За да бъдат уважени и французите като автори на идеята за Обединена Европа... Това пренасяне на близо 800 депутати, заедно с два пъти по толкова сътрудници всеки месец излиза доста скъпо (самолетни билети, хотели, командировъчни) на данъкоплатците от страните на ЕС.

Ето тази разсипия дразни нормалния човек. И ще пишем против нея, както и против всичките глупави инициативи на евробюрократите.

Но това няма да ни направи евроскептици.

Ние, стършелите, виждаме бъдещето единствено в ЕС. Даже от ЕС да останат само три държави - България, Румъния и Гърция, както кисело се пошегува премиерът ни.

Дори и тогава вестникът ни ще е „Евро-Стършел”, с притурки на румънски и гръцки.

 

Коментари  

0 #2 Антоанета 29-06-2016 20:44
Прекрасно написано! С чувство за хумор,умно и точно. А докато има останали все-още живи комунисти, все ще бълват отрова срещу Европа и САЩ. Ама масово изпратиха децата си да живеят там, уж да учат... И нито един от тях не изпрати детето си да учи в Сибир. Ама наша си е грешката през 1989 година. Още тогава трябваше всичките да ги изпратим там! И тях, и децата им. Нали мрат за СССР - да си живеят там.
Цитиране
-1 #1 Debits 29-06-2016 15:26
Айде да не сте целокупно мнение. Още малко и ще останем без територия заради вашето мислене и ще се напълним с паплач всестранна, което ще заличи корените на намаляващия български род. Жило имате ами акъл???
Цитиране
  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.