МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „Стършел”

Нашият покоен колега Йордан Попов разказваше, че през 70-те години в училището за бавноразвиващи се в Медвен видял странен лозунг. Когато във всички български училища висяха цитати от Ленин и Димитров, в Медвенското пишело: „Малко акъл да имаш, навреме да ти дойде!”.

Директорът бил избрал този девиз като най-подходящ за възпитаниците на училището му.

Сигурен съм, че и сега Йордан би го припомнил във връзка с Британския референдум.

Защото този девиз е в сила и за народите – не само за бавноразвиващите се, но и за развитите. И народите са като хората - и най-мъдрият си е малко прост.

В случая британците постъпиха по нашенски – първо гласуваха, а после почнаха да му мислят. Първо казаха „не” на ЕС, а след това тръгнаха да проверяват в „Гугъл” какво е ЕС. Сега събират подписи за нов референдум – поправителен, но поправки в историята не се допускат.

Резето на Брюксел хлопва.

Какво ще стане с Велика Британия не е наша, стършелова работа. Нали е Велика – може да є е по-добре без ЕС или пък да се разпадне – поданиците на Кралицата да му мислят.

Ние да си мислим за нашия двор.

Защото и в нашия двор вече се чуват гласове, предизвикани от резултатите на Острова – за референдум против ЕС, за излизане от НАТО.

И тия гласове ще стават все по-силни, с преобладаващи акценти на „е-оборотное” и „мягкий знак”.

„Мягкий знак” ще ни дава ясен знак, че ни чакат с отворени обятия в друг съюз – Евразийския. Там не са се отказали да ни вържат – по изпитаната формула „от векове за векове”. Ама оттам напускане с референдуми няма.

Ако днес питаш случайни българи по улицата, поне седем от десет ще са за излизане от ЕС.

Като аргумент ще изтъкнат всичките балони, надувани от нашите медиите – за евробюрократите, които искат да ни контролират краставиците, да ни забранят домашната шльоковица и шкембе-чорбата.

Седем години вече сме член на ЕС, нито ни спряха да варим ракия, нито изчезнаха дробчетата и шкембето. Имаме си и криви краставици, и прави, и на търкалета...

Но в главите на хората краставиците са главно на търкалета... А от ЕС чакаме да завалят пържоли, които ние да лапаме, без да работим, лежейки.

Такива балони са ни в главите, затова и малкото акъл не може да ни дойде навреме. Стига ни само да мърморим баналното: „Към който съюз сме се включили, все се е разпаднал”.

Откакто „Стършел” стана независим, повече от двайсет и пет години, сигурно сме правили много грешки в преценките си. Сигурно сме осмивали незаслужено някого или пък сме се доверявали на политици, които после са ни разочаровали.

Но в едно сме били последователни – в европейската ориентация на България. Искали сме я от самото начало на промените и днес смятаме, че членството ни в ЕС е най-доброто, което се случи на родината ни за годините на прехода. Иначе сега щяхме да сме нещо като Беларус, нещо като Украйна или Молдова, изобщо като нищо на света.

Миналата година бях в Европейския парламент. Като го видях колко е голям и що народ работи вътре, ми се отвориха очите за факта, който до този момент не бях отчитал – всеки месец Европарламентът се изнася от Брюксел и отива да заседава в Страсбург за една седмица.

За да бъдат уважени и французите като автори на идеята за Обединена Европа... Това пренасяне на близо 800 депутати, заедно с два пъти по толкова сътрудници всеки месец излиза доста скъпо (самолетни билети, хотели, командировъчни) на данъкоплатците от страните на ЕС.

Ето тази разсипия дразни нормалния човек. И ще пишем против нея, както и против всичките глупави инициативи на евробюрократите.

Но това няма да ни направи евроскептици.

Ние, стършелите, виждаме бъдещето единствено в ЕС. Даже от ЕС да останат само три държави - България, Румъния и Гърция, както кисело се пошегува премиерът ни.

Дори и тогава вестникът ни ще е „Евро-Стършел”, с притурки на румънски и гръцки.

 

Коментари  

0 #2 Антоанета 29-06-2016 20:44
Прекрасно написано! С чувство за хумор,умно и точно. А докато има останали все-още живи комунисти, все ще бълват отрова срещу Европа и САЩ. Ама масово изпратиха децата си да живеят там, уж да учат... И нито един от тях не изпрати детето си да учи в Сибир. Ама наша си е грешката през 1989 година. Още тогава трябваше всичките да ги изпратим там! И тях, и децата им. Нали мрат за СССР - да си живеят там.
Цитиране
-1 #1 Debits 29-06-2016 15:26
Айде да не сте целокупно мнение. Още малко и ще останем без територия заради вашето мислене и ще се напълним с паплач всестранна, което ще заличи корените на намаляващия български род. Жило имате ами акъл???
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 102 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .