ВИКТОР ЕРОФЕЕВ, „Дойче веле”

Голямата война е голяма глупост. Не по-малка глупост е и малката война. Но аз няма да соча с пръст историята, колкото и кървава да е тя. Защото съм нейно случайно дете. Ако го нямаше 22 юни 1941 година, някой друг щеше да пише тези редове. Войната случайно е разпръснала моите бъдещи родители в различни посоки, случайно не ги е убила, а после случайно ги е събрала отново. И така аз съм се появил на този свят. Също така случайно като всички други следвоенни деца. Сигурно щях да се пожертвам, ако тогава можех да предотвратя това четиригодишно руско-германско клане, но навремето никой не е искал жертви от мен. Просто защото още ме е нямало.

Съдя за тази война като неин закъснял свидетел. И се питам: помага ли ни войната да си обясним човешката природа? Разкрива ли тя истината за нашата същност или по-скоро я прикрива? Не знам за Вас, но аз си мисля, че войната обръща наопаки човешката природа. Така някои неща се виждат съвсем ясно, а други остават скрити. Войната хем разкрива истината за човека, хем я прикрива. Тя просто ни изважда от равновесие. Но както и да го увъртаме, човекът е и си остава опасно същество.

Хитлер като оправдание

На вечния въпрос кой е бил по-лош - Хитлер или Сталин, може да се отговори така: и двамата са като кремъци, които се удрят един в друг и така подпалват пожара на Втората световна война. Единият без другия нямаше да запали нищо. Но Сталин пръв се превърна във водещ "кремък" - и направи всичко възможно, за да докара Хитлер на власт и впоследствие да го вкара във война.

Не вярвам на приказките, че Сталин пръв е искал да нападне Хитлер. Сталин по-скоро е вярвал, че най-сетне е намерил някого, с когото да оправдае всичките си злини - колективизацията, терора, смъртта на милиони. Хитлер е единственият човек в световната история, който може да се мери със Сталин по отношение на причиненото зло. И си мисля, че ако не беше идеологически псхихопат, Хитлер можеше да победи през 1941 година. По онова време Русия се олюлява от зверствата на Сталин и всъщност е лесна плячка. Щеше да е достатъчно да ѝ се предложи един поносим режим с елементи на национална държава. Но Хитлер мери славяните с расистки мащаби и в крайна сметка тази расистка лудост го погуби. Сталин от своя страна напои целия път на войната именно с кръвта на славяните. И както по време на войната нацистите донесоха на Русия само беди, така и след войната сталинистите причиниха на завладените европейски народи единствено и само злини - колхози, терор, мъчения, разстрели.

Всеки е свободен да интерпретира по своему онзи 22 юни 1941 година, когато нацистка Германия напада Съветския съюз. Лично аз гледам на тази дата като на едно от най-ярките проявления на човешката глупост. Хитлер и Сталин се съревновават в изграждането на безумни утопии и затова стълкновението помежду им е неизбежно. Но тези утопии говорят и за друго - за лудостта като елемент от човешката природа.

Германия се покая за целия ужас, извършен от нацистите. А Русия в крайна сметка ѝ прости. Спомням си как като деца си играехме на война и германците неизменно бяха олицетворение на ада. После западногерманците се превърнаха в символ на икономически просперитет и много добре помня как приятелите ми обикаляха хотелите, за да си изпросят от тях цигари или дъвки. Днес германци и руснаци поддържат сравнително добри отношения - много по-добри, отколкото можеше да се очаква. Като оставим настрана Украйна, за германците Русия е слабовата, но естествена противотежест на единствената супер-сила - Америка. За руснаците пък Германия е най-лесно разбираемият модел на едно хуманно и социално общество, което за самата Русия изглежда като недостижим идеал.

Кой бърка в раната?

А днес? Какво е днес значението на войната, започнала на 22 юни 1941 година? От чисто човешка гледна точка това е една голяма, но вече зараснала рана, предизвикала много сълзи и от двете страни. Само че изведнъж възникна нова кризисна ситуация. Взаимните обвинения между Русия и Запада по повод събитията на Майдана, на полуостров Крим и в Източна Украйна ни поставиха в опасна близост до датата 22 юни 1941. Русия се опитва да извлече политически дивиденти от тази отдавна приключила война, като по този начин бърка в една вече зараснала рана. Рана, която сега Москва обявява за нелечима язва. Целта е ясна: съхранение на сегашните властови структури и мобилизиране на населението с утопични обещания за един "руски свят" и с опасни лозунги като "Пак ще ви бием". Това определено не е най-добрият начин за опазване на доверието между двете страни. За истинска симпатия пък изобщо да не говорим...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).