ВИКТОР ЕРОФЕЕВ, „Дойче веле”

Голямата война е голяма глупост. Не по-малка глупост е и малката война. Но аз няма да соча с пръст историята, колкото и кървава да е тя. Защото съм нейно случайно дете. Ако го нямаше 22 юни 1941 година, някой друг щеше да пише тези редове. Войната случайно е разпръснала моите бъдещи родители в различни посоки, случайно не ги е убила, а после случайно ги е събрала отново. И така аз съм се появил на този свят. Също така случайно като всички други следвоенни деца. Сигурно щях да се пожертвам, ако тогава можех да предотвратя това четиригодишно руско-германско клане, но навремето никой не е искал жертви от мен. Просто защото още ме е нямало.

Съдя за тази война като неин закъснял свидетел. И се питам: помага ли ни войната да си обясним човешката природа? Разкрива ли тя истината за нашата същност или по-скоро я прикрива? Не знам за Вас, но аз си мисля, че войната обръща наопаки човешката природа. Така някои неща се виждат съвсем ясно, а други остават скрити. Войната хем разкрива истината за човека, хем я прикрива. Тя просто ни изважда от равновесие. Но както и да го увъртаме, човекът е и си остава опасно същество.

Хитлер като оправдание

На вечния въпрос кой е бил по-лош - Хитлер или Сталин, може да се отговори така: и двамата са като кремъци, които се удрят един в друг и така подпалват пожара на Втората световна война. Единият без другия нямаше да запали нищо. Но Сталин пръв се превърна във водещ "кремък" - и направи всичко възможно, за да докара Хитлер на власт и впоследствие да го вкара във война.

Не вярвам на приказките, че Сталин пръв е искал да нападне Хитлер. Сталин по-скоро е вярвал, че най-сетне е намерил някого, с когото да оправдае всичките си злини - колективизацията, терора, смъртта на милиони. Хитлер е единственият човек в световната история, който може да се мери със Сталин по отношение на причиненото зло. И си мисля, че ако не беше идеологически псхихопат, Хитлер можеше да победи през 1941 година. По онова време Русия се олюлява от зверствата на Сталин и всъщност е лесна плячка. Щеше да е достатъчно да ѝ се предложи един поносим режим с елементи на национална държава. Но Хитлер мери славяните с расистки мащаби и в крайна сметка тази расистка лудост го погуби. Сталин от своя страна напои целия път на войната именно с кръвта на славяните. И както по време на войната нацистите донесоха на Русия само беди, така и след войната сталинистите причиниха на завладените европейски народи единствено и само злини - колхози, терор, мъчения, разстрели.

Всеки е свободен да интерпретира по своему онзи 22 юни 1941 година, когато нацистка Германия напада Съветския съюз. Лично аз гледам на тази дата като на едно от най-ярките проявления на човешката глупост. Хитлер и Сталин се съревновават в изграждането на безумни утопии и затова стълкновението помежду им е неизбежно. Но тези утопии говорят и за друго - за лудостта като елемент от човешката природа.

Германия се покая за целия ужас, извършен от нацистите. А Русия в крайна сметка ѝ прости. Спомням си как като деца си играехме на война и германците неизменно бяха олицетворение на ада. После западногерманците се превърнаха в символ на икономически просперитет и много добре помня как приятелите ми обикаляха хотелите, за да си изпросят от тях цигари или дъвки. Днес германци и руснаци поддържат сравнително добри отношения - много по-добри, отколкото можеше да се очаква. Като оставим настрана Украйна, за германците Русия е слабовата, но естествена противотежест на единствената супер-сила - Америка. За руснаците пък Германия е най-лесно разбираемият модел на едно хуманно и социално общество, което за самата Русия изглежда като недостижим идеал.

Кой бърка в раната?

А днес? Какво е днес значението на войната, започнала на 22 юни 1941 година? От чисто човешка гледна точка това е една голяма, но вече зараснала рана, предизвикала много сълзи и от двете страни. Само че изведнъж възникна нова кризисна ситуация. Взаимните обвинения между Русия и Запада по повод събитията на Майдана, на полуостров Крим и в Източна Украйна ни поставиха в опасна близост до датата 22 юни 1941. Русия се опитва да извлече политически дивиденти от тази отдавна приключила война, като по този начин бърка в една вече зараснала рана. Рана, която сега Москва обявява за нелечима язва. Целта е ясна: съхранение на сегашните властови структури и мобилизиране на населението с утопични обещания за един "руски свят" и с опасни лозунги като "Пак ще ви бием". Това определено не е най-добрият начин за опазване на доверието между двете страни. За истинска симпатия пък изобщо да не говорим...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.