SKIF

Американски (и не само) писатели излязоха с остро писмо срещу кандидат-президента Доналд Тръмп заради бруталното му поведение и популистките му лъжи. Международният ПЕН клуб редовно залива ръководствата на авторитарните държави с петиции и искания да освободят затворени и съдени писатели и журналисти, чийто грях е свободата на словото. Британски автори и издатели се обединиха срещу монополист на електронния пазар. Орхан Памук спуква от критика Ердоган. Арабски автори, очевидно мюсюлмани, признават, че ислямът не подлежи на модернизация. Пак британски писатели критикуват учебните програми, че вредят на творческото писане. 

Къде са българските? Изказаха ли се по някой важен проблем? Или проблемите в България свършиха?

Юнашки сън спят българските организации на пишещите и хъркат здраво. През последните десетилетия не ги чухме да излязат с позиция по нито един горещ въпрос. Съюзът на българските писатели и Сдружението на българските писатели, както и ПЕН клубът, са изпаднали в летаргия и вероятно напълно са изгубили сетивността си. Ако изобщо някога са я имали. Съюзната им дейност явно се ограничава до управление на имоти, командировки в чужбина за срещи със сродни организации и нефелни конкурсчета и наградки. Как да разбереш – само казионният СБП има сайт и от време на време съобщава някоя бодра новина. 

Останалите са в небитието. И нито критика, нито съпротива на случващото се у нас, камо ли по света. От време на време някой самотен писателски глас вземе та каже нещо критично за режима. Организациите обаче не го подкрепят – мълчат дистанцирано, да не вземе някой да си помисли, че и те са недоволни. 

Така е било винаги у нас – пишещите са се мразели неистово, та не е имало начин да бъдат обединени от обща кауза. Така е и сега – битката е за тиражи, преводи в чужбина, субсидии и награди вместо да се води срещу липсата на свобода на словото, мафията и монополите.

И няма един Ботев да разкове тази удобна кочинка.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Всеки мъж се нуждае от две жени – тиха домакиня и вълнуваща нимфа.”

Айрис Мърдок, ирландска писателка, родена на 15 юли преди 100 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.