SKIF

Американски (и не само) писатели излязоха с остро писмо срещу кандидат-президента Доналд Тръмп заради бруталното му поведение и популистките му лъжи. Международният ПЕН клуб редовно залива ръководствата на авторитарните държави с петиции и искания да освободят затворени и съдени писатели и журналисти, чийто грях е свободата на словото. Британски автори и издатели се обединиха срещу монополист на електронния пазар. Орхан Памук спуква от критика Ердоган. Арабски автори, очевидно мюсюлмани, признават, че ислямът не подлежи на модернизация. Пак британски писатели критикуват учебните програми, че вредят на творческото писане. 

Къде са българските? Изказаха ли се по някой важен проблем? Или проблемите в България свършиха?

Юнашки сън спят българските организации на пишещите и хъркат здраво. През последните десетилетия не ги чухме да излязат с позиция по нито един горещ въпрос. Съюзът на българските писатели и Сдружението на българските писатели, както и ПЕН клубът, са изпаднали в летаргия и вероятно напълно са изгубили сетивността си. Ако изобщо някога са я имали. Съюзната им дейност явно се ограничава до управление на имоти, командировки в чужбина за срещи със сродни организации и нефелни конкурсчета и наградки. Как да разбереш – само казионният СБП има сайт и от време на време съобщава някоя бодра новина. 

Останалите са в небитието. И нито критика, нито съпротива на случващото се у нас, камо ли по света. От време на време някой самотен писателски глас вземе та каже нещо критично за режима. Организациите обаче не го подкрепят – мълчат дистанцирано, да не вземе някой да си помисли, че и те са недоволни. 

Така е било винаги у нас – пишещите са се мразели неистово, та не е имало начин да бъдат обединени от обща кауза. Така е и сега – битката е за тиражи, преводи в чужбина, субсидии и награди вместо да се води срещу липсата на свобода на словото, мафията и монополите.

И няма един Ботев да разкове тази удобна кочинка.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 97 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.