Полемиката около скандала със сатирата срещу турския президент Реджеб Ердоган, заради която ще бъде съден германският комик Ян Бьомерман, се изостри. Канцлерът Ангела Меркел, която обяви, че водещият на сатирично шоу наистина е обидил турския държавен глава, беше призована да върне медала си за свобода, тъй като очевидно не защитава свободата на словото. Бьомерман може да бъде даден на съд именно защото правителството разреши това. 

Константин Шрейбер – тв водещ и носител на наградата „Грим”, обяви в „Шпигел”, че Меркел дължи връщане не медала. Австрийската преса попита германския канцлер трябва ли сатирата да бъде политически коректна, при положение че нейната същност е да критикува именно управляващите. Особено, когато ориенталските им фантазии вземат връх. Журналистите припомнят знакови изказвания на Курт Тухолски за диктаторите, които нямат чувство за хумор и посягат първо на комиците. 

Бьомерман обяви, че си взема 4-седмичен отпуск и няма да води предаването си. Той се пошегува, че ще предприеме пътуване до Северна Корея, за да изследва свободата на словото там. 

Стихчето, в което водещият се пошегува с Ердоган, вече е изтрито от страницата на обществената телевизия ZDF, както и от видеоканала на Бьомерман.  В него той намеква за размера на пениса на Ердоган и прави връзка със сексуалните му наклонности, предпочитанията му към детска порнография и действията му срещу малцинствата в Турция, особено спрямо кюрдите. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).