Моника Панчева, bitelevision.com

Единственият стандарт е да си максимално честен и открит в това, което правиш - така Христо Комарницки описва етичните стандарти в карикатурата. Допълва, че един професионалист не трябва да си поставя ограничения, а да изобразява идеите си, дори с риск да „наруши добрият вкус“. Би Ай Ти гостува в омастиленото ателие на Комарницки в редакцията на в. „Сега“. 

„Много малък ще да съм бил, на 5-6 години някъде, и нарисувах – не зная дали ще мога да го възпроизведа, една наивна рисунка – ето така томовете на другаря Тодор Живков, които вече бяха стигнали 37, може би, така наредени, и две мишки седят и си говорят. Нещо такова представляваше (скицира – бел.ред.). И нещо си говореха. Едната, да речем, казва на другата – „Чела ли си ги?“, а другата вика: „Не са вкусни“. Някакъв такъв разговор. Всички вкъщи се смяха много на тази карикатура, но я взеха, заключиха в гардероба, на някакво дълбоко място, защото това всъщност беше някаква опасна рисунка, един вид. И оттогава така….“, казва за началото Комарницки.

„Ако си поставиш някакви граници, просто не си за тази професия. По-добре си намери някаква друга работа. Нали целта на карикатурата е да разбива митове, да руши граници, да бута, да бори? И изведнъж ти да си поставиш някакви нелепи ограничения, това е нон сенс, получава се някакъв оксиморон“, казва за избраната професия карикатуристът. И подчертава, че времето, когато има забрани, е по-благоприятно за един сатирик, тъй като има съпротива пред себе си, и нещо, което да преодолява.

Комарницки обяснява, че корпулентността на героите му символизира преяждането с власт, което наблюдаваме и допълва, че то е резултат на едно не особено здравословно хранене. Вижда депутата Делян Пеевски и главния прокурор като основните консуматори. "Просто е някаква случайност, че физически изглеждат по този начин“, допълва карикатуристът. Обяснява с усмивка, че премиерът Бойко Борисов попада често в рисунките му, защото „е заел почти цялото сценично пространство и театрално време, няма как да не е главен герой в този спектакъл“.

Страхувал се е от карикатурите преди години, докато не осъзнал, че никой няма да тръгне да напада някого заради някаква рисунка или текст. „Всички посегателства върху личността, които се случват, са заради интереси, пари, сделки, неща от този род. Всъщност никой не обръща внимание на това, което се пише и рисува по вестниците“, допълва художникът.

По повод качеството на медиите, Комарницки отбелязва, че е въпрос на двустранен процес между публика и медии. „Те взаимно се провалят, според мен. Т.е. медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към някакви неновини“, категоричен е той. И допълва, че това как властта се отнася към сатирата пък е преди всичко въпрос на култура.

Пред Би Ай Ти нарисува карикатура за деня – „Журналистиката като банан, който се влачи зад яхтата на властта“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Насилието не може да измени света. Ако го променя, то е само временно.”

Мартин Скорсезе, американски режисьор, роден на 17 ноември преди 76 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).