Моника Панчева, bitelevision.com

Единственият стандарт е да си максимално честен и открит в това, което правиш - така Христо Комарницки описва етичните стандарти в карикатурата. Допълва, че един професионалист не трябва да си поставя ограничения, а да изобразява идеите си, дори с риск да „наруши добрият вкус“. Би Ай Ти гостува в омастиленото ателие на Комарницки в редакцията на в. „Сега“. 

„Много малък ще да съм бил, на 5-6 години някъде, и нарисувах – не зная дали ще мога да го възпроизведа, една наивна рисунка – ето така томовете на другаря Тодор Живков, които вече бяха стигнали 37, може би, така наредени, и две мишки седят и си говорят. Нещо такова представляваше (скицира – бел.ред.). И нещо си говореха. Едната, да речем, казва на другата – „Чела ли си ги?“, а другата вика: „Не са вкусни“. Някакъв такъв разговор. Всички вкъщи се смяха много на тази карикатура, но я взеха, заключиха в гардероба, на някакво дълбоко място, защото това всъщност беше някаква опасна рисунка, един вид. И оттогава така….“, казва за началото Комарницки.

„Ако си поставиш някакви граници, просто не си за тази професия. По-добре си намери някаква друга работа. Нали целта на карикатурата е да разбива митове, да руши граници, да бута, да бори? И изведнъж ти да си поставиш някакви нелепи ограничения, това е нон сенс, получава се някакъв оксиморон“, казва за избраната професия карикатуристът. И подчертава, че времето, когато има забрани, е по-благоприятно за един сатирик, тъй като има съпротива пред себе си, и нещо, което да преодолява.

Комарницки обяснява, че корпулентността на героите му символизира преяждането с власт, което наблюдаваме и допълва, че то е резултат на едно не особено здравословно хранене. Вижда депутата Делян Пеевски и главния прокурор като основните консуматори. "Просто е някаква случайност, че физически изглеждат по този начин“, допълва карикатуристът. Обяснява с усмивка, че премиерът Бойко Борисов попада често в рисунките му, защото „е заел почти цялото сценично пространство и театрално време, няма как да не е главен герой в този спектакъл“.

Страхувал се е от карикатурите преди години, докато не осъзнал, че никой няма да тръгне да напада някого заради някаква рисунка или текст. „Всички посегателства върху личността, които се случват, са заради интереси, пари, сделки, неща от този род. Всъщност никой не обръща внимание на това, което се пише и рисува по вестниците“, допълва художникът.

По повод качеството на медиите, Комарницки отбелязва, че е въпрос на двустранен процес между публика и медии. „Те взаимно се провалят, според мен. Т.е. медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към някакви неновини“, категоричен е той. И допълва, че това как властта се отнася към сатирата пък е преди всичко въпрос на култура.

Пред Би Ай Ти нарисува карикатура за деня – „Журналистиката като банан, който се влачи зад яхтата на властта“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 80 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Красотата е в окото на гледащия

"Илюстрациите на Любен Зидаров станаха повод да видим отблизо най-противното, най-мъгълското лице на местното разбиране за демокрация – зле употребената свобода да изразиш личното си, често некомпетентно мнение", казва художникът Дамян Дамянов.

След поредното „възкресение“

Ивайло Иванов заслужава тази книга и много би се гордял с нея. Надявам се да се търси и хареса от повече читатели, тъй като е майсторски написана.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.