Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г. Оттогава всяка година един театрален режисьор прави послание. Автор на първото послание през 1962 г. е Жан Кокто. Посланието тази година е на руския режисьор Анатолий Василиев.

---

АНАТОЛИЙ ВАСИЛИЕВ

Необходим ли е театърът?  Хиляди разочаровани професионалисти и милиони уморени от театъра хора си задават този въпрос. За какво ни е? Във времена, когато сцената е толкова незначителна в сравнение с градските площади и в страните, където се разиграват истинските трагедии на реалния живот.

Какво е той за нас? Позлатени балкони, кадифени кресла, мръсни кулиси, измъчени гласове или обратно – черни кутии, зацапани с мръсотия и кръв и пълни с яростни голи тела.

Какво може да ни каже? Всичко!

Театърът може да ни каже всичко. Как боговете обитават небесата, и как затворниците тънат в подземията, как страстта може да възвисява, и любовта да унищожава, как от добрия човек никой не се нуждае, и как измамата властва, как хората живеят в домове си, а децата - в бежански лагери, и как се връщат в пустинята, и как се разделят с любимите, театърът може да разкаже за всичко това.

Театър е имало и ще го има завинаги. И точно сега, в последните 50 или 70 години, той е наистина необходим. Защото от публичните изкуства само театърът предава думите от уста на уста, погледа от очи в очи, движението от ръка към ръка и от тяло на тяло. Театърът не се нуждае от посредник, за да достигне до хората. Той е прозрачна светлина, която не идва нито от юг, нито от север, нито от изток, нито от запад – той е светлината, която лъчи от всички страни на света, разпознаваема за всяко човешко същество било то враждебно или приятелски настроено към него.

Необходим ни е театър в различни форми. И въпреки това, измежду многото и различни театрални форми, архаичните форми на театър се явяват като най-необходими. Ритуалният театър не бива да бъде противопоставян на театъра на „цивилизованите“ народи. Светската култура се обезличава все повече и така наречената „културна информация“ постепенно заменя и измества простите стойности и възможността за среща с тях.

Днес театърът отворя широко врати. Входът е свободен за всички. По дяволите всички джаджи и компютри – просто идете на театър, заемете местата в партера и на балконите, вслушайте се в думите, вгледайте се в живите образи! – това е театърът, не го пренебрегвайте, не пропускайте шанса си да участвате в него, увлечени в празния си забързан живот.

Нуждаем се от всеки вид театър. И само един театър не ни е нужен. Театърът на политическите игри, театърът на политическите машинации, театърът на политиците, театърът на политиката. Театърът, от който нямаме нужда, е театърът на ежедневния терор - индивидуален или колективен, театърът на труповете и кръвта по улиците и площадите, в столиците и в провинциите, сблъсъкът между религиите и етносите.

 

Превод: Ина Божидарова, Съюз на артистите в България

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .