Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г. Оттогава всяка година един театрален режисьор прави послание. Автор на първото послание през 1962 г. е Жан Кокто. Посланието тази година е на руския режисьор Анатолий Василиев.

---

АНАТОЛИЙ ВАСИЛИЕВ

Необходим ли е театърът?  Хиляди разочаровани професионалисти и милиони уморени от театъра хора си задават този въпрос. За какво ни е? Във времена, когато сцената е толкова незначителна в сравнение с градските площади и в страните, където се разиграват истинските трагедии на реалния живот.

Какво е той за нас? Позлатени балкони, кадифени кресла, мръсни кулиси, измъчени гласове или обратно – черни кутии, зацапани с мръсотия и кръв и пълни с яростни голи тела.

Какво може да ни каже? Всичко!

Театърът може да ни каже всичко. Как боговете обитават небесата, и как затворниците тънат в подземията, как страстта може да възвисява, и любовта да унищожава, как от добрия човек никой не се нуждае, и как измамата властва, как хората живеят в домове си, а децата - в бежански лагери, и как се връщат в пустинята, и как се разделят с любимите, театърът може да разкаже за всичко това.

Театър е имало и ще го има завинаги. И точно сега, в последните 50 или 70 години, той е наистина необходим. Защото от публичните изкуства само театърът предава думите от уста на уста, погледа от очи в очи, движението от ръка към ръка и от тяло на тяло. Театърът не се нуждае от посредник, за да достигне до хората. Той е прозрачна светлина, която не идва нито от юг, нито от север, нито от изток, нито от запад – той е светлината, която лъчи от всички страни на света, разпознаваема за всяко човешко същество било то враждебно или приятелски настроено към него.

Необходим ни е театър в различни форми. И въпреки това, измежду многото и различни театрални форми, архаичните форми на театър се явяват като най-необходими. Ритуалният театър не бива да бъде противопоставян на театъра на „цивилизованите“ народи. Светската култура се обезличава все повече и така наречената „културна информация“ постепенно заменя и измества простите стойности и възможността за среща с тях.

Днес театърът отворя широко врати. Входът е свободен за всички. По дяволите всички джаджи и компютри – просто идете на театър, заемете местата в партера и на балконите, вслушайте се в думите, вгледайте се в живите образи! – това е театърът, не го пренебрегвайте, не пропускайте шанса си да участвате в него, увлечени в празния си забързан живот.

Нуждаем се от всеки вид театър. И само един театър не ни е нужен. Театърът на политическите игри, театърът на политическите машинации, театърът на политиците, театърът на политиката. Театърът, от който нямаме нужда, е театърът на ежедневния терор - индивидуален или колективен, театърът на труповете и кръвта по улиците и площадите, в столиците и в провинциите, сблъсъкът между религиите и етносите.

 

Превод: Ина Божидарова, Съюз на артистите в България

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 288 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.